Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 242

— Надявам се, че с Медения всичко ще е наред — глухо измърмори Халас.

— Всички се надяват, брада — отвърна Делер и отпи от манерката. — Ще пийнеш ли?

— Давай — отвърна след кратко замисляне гномът. — Като няма нищо друго, и джуджешката помия става.

Фернан беше изпратил двама конника в Кукувица, за да предупреди магьосника, лекарите и гарнизона. Всички държаха оръжията си готови в случай че в гората, през която минаваше нашият път, оцелелите орки са направили засада.

— Факел! — извика на десетника воин с превързана лява ръка. — Сервин умря!

— Да пребъде в светлината — прошепна някой от воините.

— Гарет! — Змиорката ми подаде линга. — Подръж го при себе си, зверчето е свикнало с теб.

Взех в ръка косматия плъх, загубил съвсем наскоро своя стопанин, и го пъхнах в пазвата си. Лингът изсумтя, нагласи се и утихна. По-късно щяхме да решим какво да правим с него.

Прозвуча рог — връщаха се вестоносците, изпратени напред от Фернан. С тях дойде отряд от осемдесет конника.

Командирът на отряда, възрастен воин с проскубана брадичка, кимна на Фернан:

— Остана ли някой жив в селото?

— Доколкото знам, не. Но трябва да се погребат убитите жители.

— Ние ще се заемем с това. Ще ви оставя двадесет ездача да ви придружат, до замъка е не повече от четвърт левга и там вече ви чакат.

— Благодаря — само кимна Фернан.

Кукувица — червено-сива грамада с три кули, двойни стени и шест насипни вала — кипеше като разтревожен мравуняк. И съвсем нормално — орките бяха унищожили село само на час езда оттук, а воините дори не бяха разбрали, докато не им съобщихме ние.

— Лекар! — извика Фернан, веднага щом се озовахме в двора на замъка.

Към каруцата се втурнаха хора, някой донесе носилка. Веднага започнаха да оказват помощ на ранените, оставяйки на грижите на Миралисса само попадналите под влиянието на магията на орките.

Към неспирно шепнещата заклинания Миралисса приближи висок плешив мъж, облечен в черна броня на обикновен воин. На колана му висеше меч, а в ръцете си държеше жезъл на маг от Ордена. В Пограничното кралство маговете на Ордена не се различава много от обикновени воини. Те в еднаква степен владееха както меча, така и магията. Не като нашите магове.

— „Сапунен балон“, милейди? — попита той, слагайки ръка върху покритото с пот чело на Медения.

— Да, това е Хра-з-тенр — кимна тя в отговор. — С кого имам честта?

— Уолтър Сивия, маг на Ордена на Пограничното царство, на вашите услуги, ъ-ъ-ъ…

— Миралисса от Дома на Черната луна, можете ли да ми помогнете?

— Да, треш Миралисса. Ей, момчета! — обърна се магът към воините. — Вземете носилки и пренесете пострадалите в моите покои. Да вървим, милейди, двамата с вас ни чака много работа.

Магьосникът и елфийката се отдалечиха. След тях воините носеха ранените.

— Ей, момче! — Делер хвана за ръкава момчето, което се грижеше за конете. — Имате ли тук храм на Сагра?

— Да, мастер джудже, ето там.

— Какво става, Делер? — попита Халас. — Да не си станал набожен за една нощ?