Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 240

— Ела, Гарет, да погледаме — скочи на крака Кли-кли.

Лично аз нямах желание да гледам орки. За мен колкото по-бързо ги отпратят в мрака, толкова по-добре.

— Хайде де, нека отидем! — Кли-кли ме задърпа за ръката. — Какво сме седнали тука?

Проклех наум досадния гоблин, но станах от земята и го последвах.

Двамата Първи бяха така плътно овързани с въжета, сякаш бяха в мрежата на гигантски паяк. Единият беше ранен в крака и раната все още кървеше, но никой нямаше намерение да го превързва. До Първите стоеше Еграсса и въртеше в ръце крив кинжал. Елфът не сваляше поглед от своите кръвни врагове.

Орки и елфи. Елфи и орки. Толкова си приличат, че за неопитен човек е много трудно да разграничи от пръв поглед тези две раси. И едните, и другите, са смугли, жълтооки, с пепелявосиви коси, черни устни, с ясно изразени глиги, говорят един и същ език. Разликите са твърде незначителни за външен наблюдател. В Първите и елфите тече една кръв. Орките са малко по-ниски от елфите, малко по-набити, с малко по-широк кокал, устните им са малко по-дебели, глигите им са малко по-дълги. Тези малки „подробности“ в някои случаи могат да струват живота на невнимателния човек. Единствената очевидна разлика е, че орките никога не си режат косите и ги сплитат в дълги плитки.

Пленниците бяха внимателно пазени от четирима воини, единият държеше върха на копието си почти опряно във врата на Първия.

— Ако искате да умрете бързо, отговорете на моите въпроси. Да започнем с теб — обърна се Фернан към ранения орк.

Оркът стисна челюсти, потръпна, изсумтя и от устата му потече кръв.

— Сагра! — ужасено възкликна единият от воините. — Той си отхапа езика!

Оркът рязко се изви в дъга и върхът на допряното до кожата му копие проби шията. Пограничникът изруга и отдръпна копието си, но вече беше късно — бликналата гъста струя алена кръв само засвидетелства смъртта на Първия.

— Касани, мракът да те отнесе! Ти изобщо мислиш ли?! — скара се на воина Фернан.

— Те всички са ненормални, командире! Той сам се прободе — опита да се оправдае воинът.

— Е, твоят приятел се отправи в мрака, но на теб такъв шанс няма да ти дам — обърна се Еграсса към другия орк. — Ще отговориш на въпросите на този човек, иначе с теб ще имаме много дълъг разговор.

Оркът изгледа презрително елфа и се изплю в лицето му.

— С по-нисши не разговарям!

Еграсса безстрастно избърса бузата си и счупи единия пръст на орка. Първият изкрещя.

— Ще отговориш или ще ти счупя и останалите деветнадесет пръста — гласът на елфа беше студен като ледовете на Ледени игли.

Аз се обърнах и се отдалечих. Не изпитвам приятни чувства, когато на някого чупят пръстите. Кли-Кли се присъедини към мен:

— Гарет, все още не мога да повярвам, че оцеляхме.

— Тогава се ощипи по ухото — посъветвах го аз.

Останалите на крака воини вече бяха натоварили телата на падналите на каруца, намерена в един от дворовете. На втора каруца бяха качили ранените. Медения беше все така бледен, Миралисса със сериозна физиономия шепнеше заклинания над него и другите воини, попаднали под въздействието на вълшебството на шамана на орките.