Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 238

Затръби рог и вторият отряд, под командването на Фернан, се появи в галоп и удари като стоманен юмрук орките в гръб. Алистан прелетя покрай мен и отнесе главата на единия от четирите орки, налитащи на Змиорката. Не бих казал, че гаракецът се чувстваше притеснен срещу четирима противника, но неочакваната помощ на никой не е навредила. „Братът“ и „сестрата“ пърхаха като пеперуди в ръцете на воина, сливайки се в един размит пробляскващ вихър. „Сестрата“ пробождаше, „братът“ кълцаше. „Сестрата“ стремително удари отгоре, целейки се в главата, оркът се закри с щита и „братът“ веднага разпори открилия се корем. Без изобщо да се притеснявам, аз забих един болт под дясната лопатка на третия орк, а Кли-кли се сниши и преряза сухожилието на крака на четвъртия, след което Змиорката довърши работата, като доуби падналия.

— Миралисса! — извиках аз, виждайки елфийката, въоръжена със с’каш. Бронираната качулка скриваше пепелно сивите й коси. — Шаман, Миралисса!

Тя извика нещо на оркски към Еграсса и изрече заклинание, насочвайки ръката си напред. Под краката на втурналия се към нея орк се появи лед и той се хлъзна напред, размахвайки изненадано ръце. Със задоволство бе посрещнат от Фернан, който стовари боздугана си върху шлема на Първия. Изпод шлема пръсна кръв във всички посоки.

Във въздуха се материализираха полупрозрачни мехурчета в отровно зелена светлина.

— Стойте по-далеч от тях! — извика Миралисса и принуди доралиския си кон да направи рязък скок встрани. — Еграсса штан нирг шаман дулле!

Елфът, без да я слуша, пускаше стрела след стрела, ориентирайки се единствено по звучащия глас. Човек би си помислил, че Еграсса е полудял, иначе защо ще обстрелва абсолютно празно място в полето? Стрелите цепеха въздуха и се забиваха в земята, но пеенето продължаваше, а сапунените мехурчета ставаха все по-големи и по-големи. Един от воините изкрещя от ужас и болка.

Ударът ме свали на земята, зъбите ми звучно изтракаха.

— Омръзна ти да живееш ли?! — извика Змиорката.

Гаракецът внимаваше и навреме беше отблъснал от мен заклинанието на шамана. Поредната стрела на елфа спря във въздуха, чу се вик и пеенето спря. Веднага сякаш от нищото се появи орк с доста странно покривало на главата си, олюля се и падна на земята.

— Илюзия за невидимост! — извика Кли-кли.

Със смъртта на шамана сапунените мехурчета се спукаха и изчезнаха.

Над полето и пустото селце вече не се чуваше звън на оръжия. Всичко свърши така внезапно, както и беше започнало. Разбрах, че сме спечелили. И разбрах, че по някакъв каприз на Сагот бях успял да оцелея в тази битка.

* * *

— Спокойно, приятелю, още няколко бода и свършвам — умело боравейки с кривата игла, Змиорката кърпеше челото на Фенерджията.

Мумр сумтеше и се мръщеше, но търпеше. Оркският ятаган го беше закачил, отделяйки парче кожа от челото му. В края на битката цялото лице и дрехи на Мумр бяха напоени с кръв и сега гаракецът пришиваше обратно висящата пред очите на Фенерджията кожа.

— Стига си ме мъчил, Змиорка, и без това изгубих много кръв! По-добре извикай Миралисса.