Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 208

Когато до отряда ни оставаха не повече от двадесет ярда, човекът с шлема вдигна дясната си ръка с разтворена нагоре длан и воините спряха. Към нас продължиха барона с рицаря, оръженосците и знаменосците.

— Назовете се — каза „петелът“, приближавайки към нас. От шлема гласът на мъжа изглеждаше глух и безжизнен.

— Ба! — възкликна баронът, когато ме видя. Лицето му изразяваше крайна степен на изненада. — Проклет да съм, ако пред мен не е самият дралан Пар!

После присви очи, погледна Змиорката и неуверено попита:

— Милорд херцог?

Видът на Змиорката не беше много херцогски, защото маската, която Миралисса му беше наложила с магия, отдавна я нямаше, и сега херцог Ганет Шагор беше мургав и тъмнокос, и това не убягна от погледа на барона.

— Не съвсем — обади се Алистан Маркауз и излезе напред. — Господа…

— Не вярвам на очите си! — подскочи Оро. — Самият граф Алистан Маркауз, да ме изгори мълния! И вие ли сте тук?! За мен е чест, че такива хора са на моята земя! Нима сте решили да се възползвате от поканата ми и да посетите Фарахол?! Лейтенант, позволете да ви представя моите гости. Това е граф Алистан Маркауз, дясната ръка на нашия славен крал Сталкон, капитан на Кралската гвардия, това…

— Позволете ми аз сам да представя останалите хора на вашия благороден спътник, бароне — учтиво го прекъсна Алистан.

— За мен ще е чест — избоботи „петелът“ и свали шлема си.

Мармота направо ахна, защото рицарят се оказа жена. Много младо момиче с бръсната, по модата на воините от Пограничното кралство, глава.

— Това е лейди Алиа Дали, лейтенант от гвардията, дъщеря на Алгерт Дали — представи я баронът.

— Господа — момичето склони глава в учтив поздрав.

— Милейди, позволете ми да ви представя своите спътници. Треш Миралисса и треш Еграсса от Дома на Черната луна. К’лиссангът на треш Миралисса — Ел от Дома на Черната роза.

— А… — изумено хлъцна баронът, гледайки към мен и Змиорката, без да разбира защо Алистан не назова нашите имена.

— Змиорката — воин. Гарет — крадец — безмилостно разясни на барона милорд Плъх.

— Крадец? — Оро изглеждаше, сякаш са го ударили с тояга по главата. — Крадец?!

— Не е ли приятна изненада? — изскочи напред Кли-кли. — Между другото, за мен, както винаги, всички забравиха. Позволете ми да се представя, аз съм кралският шут Кли-кли. В момента съм в отпуск.

— Крадец… — все още шокирано повтаряше Оро, а после гръмко се разсмя: — А знае ли за това прескъпият граф Балистан Паргайд? Чудя се как ли ще реагират всички онези светски парвенюта на факта, че са прекарали цяла вечер в компанията на воин и крадец?

— Това нищо не е — скромно каза Кли-кли. Барон Оро Хабсбърг изобщо не се разстрои, научавайки истината. Странни хора са тези барони от Граничната зона.

— Господа — каза Алиа Дали. — Мога ли да знам какво ви доведе в Граничната зона?

— Ще отговоря веднага — отиваме в Заграбия.

— В Заграбия? Но Заграбия на елфите е много по на запад от тези места, оттук можете да попаднете само в Заграбия на орките.