Читать «Танц с плащове» онлайн - страница 9

Трен вдигна качулката си и се поклони.

— Ти беше скъп — каза той. — Трифектата обеднява, ние също.

— Крадците винаги ще намерят какво да крадат — злато, бижута или храна.

Очите на Фелхорн леко блеснаха.

— Но си струваше цената — продължи той, поклони се отново и напусна къщата. Сивото му наметало бързо се стопи сред улиците на Велдарен. Робърт захвърли бастуна си и без да накуцва се отправи към другия край на стаята, за да си налее питие. След това отново се настани в креслото и изсумтя доволно.

Бе очаквал да измине повече време, а едва бе успял да преполови чашата си, когато някой потропа двукратно — изглежда в последните години хората ставаха все по-нетърпеливи.

Веднага след това в стаята влезе тъмнокос мъж, чиято коса бе започнала да посивява едва забележимо. Той бе облечен в простовати дрехи, целящи да отклоняват вниманието, макар че усилията им донякъде биваха унищожени от белега върху лицето на носителя. Макар че качулката се опитваше да го скрие, Робърт го бе виждал много пъти и можеше да си го представи. Това бе Джерънд Кролд — човекът, заел неговото място като наставник и доверен съветник на краля.

— Трен остана ли доволен? — осведоми се той, докато се настаняваше срещу домакина.

— Определено — отвърна Робърт с известна нотка раздразнение. — Но мисля, че удовлетворението му би помръкнало, ако бе зърнал кралския съветник да се промъква в дома ми.

— Никой не ме видя — троснато отвърна събеседникът му. — В това съм сигурен.

— Когато става дума за Трен Фелхорн, човек никога не може да бъде сигурен. — Старецът махна с ръка. — На какво дължа посещението ти?

Съветникът кимна към вратата, зад която стоеше Арон.

— Той може ли да ни чува?

— Не, разбира се. Сега отговори на въпроса ми.

Джерънд прокара длан по гладко избръснатото си лице и продължи с по-хладен глас:

— За човек, който живее единствено заради проявената от краля милост, ти си непростимо груб към неговите служители. Трябва ли да прошепна в ухото му колко неотзивчив си в това начинание?

— Шепни колкото си искаш. Не ме е страх от дребния лигльо. Той се плаши от собствената си сянка и подскача до тавана при всяка гръмотевица.

Кролд присви очи.

— Опасни думи, старче. Няма да старееш още дълго, ако продължаваш да се изказваш с подобна безразсъдност.

— Животът ми така или иначе наближава края си — отвърна Робърт и допи чашата си. — Седнал съм да заговорнича зад гърба на Трен Фелхорн. Така или иначе съм мъртвец.

Джерънд се изсмя.

— Прекалено много го надценяваш. Той остарява. Освен това е далеч от полубога, за когото пияните глупци го смятат. Но щом присъствието ми те плаши, ще си вървя. Освен това съпругата ми е обещала една млада червенокоса, с която да отпразнуваме тридесетия ми рожден ден.

Робърт подбели очи. Съветникът обожаваше да говори за завоеванията си, пресилвайки значително. Това бе любимата му тактика, когато искаше да отвлече вниманието на събеседника си. Но в случая старецът нямаше представа за причината.

— Ние от рода Хаерн не се интересуваме от плътското — каза възрастният човек и се надигна с пресилена гримаса. Джерънд услужливо взе чашата му, за да я напълни. — Просто изникваме насред полята — продължи Робърт. — Чувал ли си звука, когато ботушите ти затънат дълбоко в калта? Това оповестява раждането на пореден Хаерн.