Читать «Танц с плащове» онлайн - страница 11

— Нима кралят е решил отново да се възползва от услугите ми? — попита старецът и се изсмя мрачно.

Джерънд Кролд изникна до войника, притиснал носна кърпичка към главата си. На челото му се бе издигнала цицина.

— Глупав старец — промърмори съветникът и кимна на стража.

Робърт затвори очи, за да не гледа полетелия към главата му удар.

Глава втора

Информацията означаваше пари, а Кайла обожаваше и двете. Тя не бе от най-безшумните крадли и за разлика от мнозина, споделящи дейността й, не умееше да се придвижва из сенките с лекотата на риба във вода. Пръстите й не притежаваха онази убедителна милувка, под която ключалките се предаваха. Но ушите й винаги бяха наострени, а очите й не пропускаха нищо. През досегашния си живот бе узнала, че продаването на информация може да й осигури пари и безопасност… макар че със същата лекота можеше да предизвика и смъртта й. Понякога тайните бяха прекалено опасни за продаване.

Докато наблюдаваше как войниците обграждат дома, Кайла се опитваше да пресметне стойността на съзираното. Очевидно кралят — или някой от хората му — се намесваше в сенчестата война между Трифектата и гилдиите. Жената безшумно премести тежестта си, за да запази ловкостта на краката си. Бе заела позиция върху покрива на една от съседните къщи. Още откакто войниците бяха навлезли в града Кайла ги бе следвала, обикаляйки покривите.

От мястото си тя почти не можеше да види предната врата, но отдавна се бе научила да преценява хората. Дрехите и походката издаваха всеки, без значение колко добре е скрил лицето си или колко бе мрачно наоколо. В случая не й се наложи да се възползва от това си умение, защото вятърът бутна качулката на излезлия. Тя веднага разпозна белязаното лице на Джерънд Кролд. Кралският съветник притискаше ръка към челото си. В следващия момент той осъзна падналата си качулка, огледа се бързо и я дръпна ниско над лицето си.

Имаш много здраве, ако смяташ, не ще ме видиш, помисли си тя. И се усмихна. Сега разполагаше с нещо, което ставаше за продан. Всяка седмица Кайла се отбиваше при дребосък на име Ъндри, който държеше малко магазинче за наливни парфюми. Тя му прошепваше наученото, а той й връчваше тумбеста бутилка, пълна не с благовония, а със златни и сребърни монети. От него информацията поемаше, за да приключи пътя си в ухото на Лори Кинън. Това бе най-богатият от тримата първенци на Трифектата.

Кайла чу крясъци. Тя отново се раздвижи и видя как момче изскача през един от прозорците, претъркулва се при падането и се стрелва в мрака. Недалеч от него имаше войник, който се сепна от рязката поява и не можа да реагира навреме.

Още преди да е осъзнала решението си, Кайла вече се раздвижваше и протягаше ръка към колана си. В него бяха пъхнати десетки малки кинжали, предназначени за хвърляне. Ако съдеше по виковете и трескавото щъкане на войниците, те търсеха момчето. То очевидно бе ценно. И Кайла нямаше навика да изпуска лесните пари. Щом Ъндри бе склонен да плаща за слуховете за нови наемници и необичайно големи доставки, колко ли щеше да плати за младия роднина на някой от Трифектата или гилдийните първенци?