Читать «Танц с плащове» онлайн - страница 8

Това питане бе по-трудно. Арон се замисли над казаното досега. Паметта му бе отлична и бързо му показа съответстващи думи.

— Баща ми е натрупал легендарно богатство — каза той и се усмихна, горд от разгадаването на отговора. — Явно е откраднал прекалено много от Трифектата и тя вече не го смята за нещо незначително.

— Да, той се превърна в заплаха — съгласи се Робърт. — Заможна заплаха. А престижът му обединяваше останалите гилдии. В началото баща ти събра около себе си най-силните членове, но преди около осем години започна да привлича останалите гилдийни предводители: с обещания, заплахи, подкупи и дори убийства. Той смята, че дори Трифектата би се поколебала да се изправи срещу подобна обединена мощ.

Старецът разгърна книгата. Оказа се, че тя е куха и съдържа сирене и месо.

Наложи се Арон да използва цялата си воля, за да не грабне храната. От краткия престой край учителя си бе разбрал, че подобна невъзпитана постъпка не би срещнала одобрението му.

— Това е за теб. Ти ми достави удоволствие с вниманието си.

Юношата не се нуждаеше от втора подкана. А старецът бавно се изправи и пое към вратата.

— Ще се върна — обеща той. Пръстите му бързо докоснаха част от стената. Арон не можа да проследи движението, чу единствено последвало изщракване. Метална поставка бе изскочила от мястото. В нея наставникът прикрепи факлата.

— Благодаря — каза Арон, зарадван от оставането на светлината.

— Ето ти въпрос, над който да размишляваш. Преди осем години баща ти обедини гилдиите. Преди пет години между тях и Трифектата избухна война. Каква е причината за неуспеха на баща ти?

След тези думи ярката светлина на отворената врата погълна стареца.

Трен го чакаше недалеч от вратата. Бе се облегнал на стената на място, което му позволяваше да вижда и двата входа в дневната. Домът бе просторен и добре обзаведен.

— Ти ми каза, че първият урок е най-важен — каза Фелхорн, скръстил ръце пред гърдите си. — Как се справи синът ми?

— Чудесно — отвърна Робърт. — И не го казвам от страх. Не съм се старал да премълчавам от крале, че принцовете им са сополиви лигльовци.

— Аз бих могъл да те нараня много по-зле от кралете — отбеляза Трен, но в подмятането му отсъстваше заплаха.

— Някой път трябва да разгледаш тъмниците на Велор. Но, както казах, синът ти бе интелигентен и възприемчив. Най-важното, той престана да се гневи на затварянето, когато му казах, че това не е наказание. След още няколко факли ще започна да му давам книги.

— Няма ли опасност димът да го задуши? — Трен погледна към вратата на стаичката.

— В тавана има малки процепи — отвърна Робърт, куцукащ към близкото кресло. — Стотици пъти съм използвал стаята, първомайсторе. Не се тревожи. Заради изолирането умът му ще зажаднее за знание. Той ще се научи да го овладява, а аз ще му помогна да го изостри като кинжал. Надявам се, че когато обучението му приключи, Арон ще запомни тази степен на съсредоточеност и ще я пресъздава в по-хаотични условия.