Читать «Танц с плащове» онлайн

Пролог

През последните две седмици тази постройка бе служила за негово убежище, но в настоящия случай Трен Фелхорн не се чувстваше в безопасност сред стените й. Притиснал дясната си ръка, за да спре треперенето й, той несигурно пристъпи отвъд прага. От рамото му се стичаше кръв, която квасеше ръкава. Раната бе нанесена от отровно острие.

— Дано се продъниш в земята, Леон — процеди мъжът. Залитащите му стъпки прекосиха стаята, почти празна, и го отнесоха до измазаната дървена стена. И без помощта на замъгления поглед пръстите му откриха малката вдлъбнатина. Той натисна. Движението задейства металния език от другата страна на стената. В нея зейна тайна врата.

Предводителят на Паяковата гилдия тежко се отпусна на стола и свали сивото си наметало. Проходът го бе отвел в много по-широка стая, по чиито сребреещи стени висяха скъпи картини.

Фелхорн стисна зъби, докато освобождаваше ранената ръка от ризата. Токсинът бе предназначен само да парализира, но това не бе особено успокоение. Най-вероятно Леон Кънингтън го бе искал жив, за да получи възможността да се отпусне в огромния си фотьойл и да наблюдава работата на мъчителите си. Думите, изречени от дебелака, бяха разпалили у Трен ярост, която отказваше да умре.

— Няма да треперим пред плъхове, които се хранят с огризките ни — бе казал Леон, поглаждайки тънкия си мустак. — Наистина ли си мислиш, че имаш шанс срещу обединеното богатство на Трифектата? Бихме могли да откупим душата ти от боговете.

Нетърпима гордост и нетърпима арогантност. Още тогава Трен се бе овладял с усилие. Единствено самоконтролът не бе му позволил да забоде късия си меч в гушата на тлъстия си събеседник. В продължение на векове семействата Кънингтън, Кинън и Гемкрофт, образуващи Трифектата, бяха управлявали от сенките. През цялото това време те се бяха сдобили с услугите на достатъчно крале и свещеници, за да придобият основание да смятат, че и боговете биха се продали по не по-различен начин.

Грешка беше да отхвърля настояването на интуицията си. Леон трябваше да пукне още там, пред очите на телохранителите си. Трен бе допуснал и още една грешка: срещата им се бе провела в имението на Кънингтън. Зарече се, че друг път няма да допусне подобна непредпазливост. В продължение на три години бе правил всичко по силите си, за да не позволи на войната да излезе извън контрол. Но изглеждаше, че всички във Велдарен копнеят за хаос.

Щом градът иска кръв, ще я има, помисли си Трен. Но тази кръв няма да се окаже моята.

— Ти ли си, татко? — долетя гласът на най-големия му син.

— Да — отвърна Фелхорн, сдържайки гнева си. — Но ако не бях, какво щеше да направиш, след като вече си издал присъствието си?

Рандит изникна от съседната стая. Той споделяше голяма прилика с баща си — същите остри черти, тънък нос и мрачна усмивка. Чупливата коса бе наследил от майка си, което го правеше особено скъп в очите на Трен.