Читать «Танц с плащове» онлайн - страница 6

— Пусни ме да изляза.

Думите прозвучаха в дрезгав шепот, който сепна Арон — той бе възнамерявал да изкрещи. Наистина ли бе толкова стеснителен?

— Казах да ме пуснеш — кресна той.

Вратата се отвори. Светлината прободе очите му. Наставникът прекрачи прага и затвори вратата. В едната си ръка възрастният мъж стискаше факла, а в другата носеше книга. Усмивката му бе отчасти скрита зад брадата.

— Отлично — каза Робърт. — Само двама от учениците ми са изкарвали по-дълго, но и двамата имаха повече мускули, отколкото разум. — Гласът му бе дълбок и ясен, прогърмяващ из дребното помещение.

— Зная какво се опитваш да направиш — каза Арон.

— Какво каза? — попита старецът. — Говори по-високо, момче. От тридесет години слухът ми вече не е младежки.

— Казах, че зная какво се опитваш да направиш.

Робърт се засмя.

— Нима? Да знаеш и да предотвратиш са две различни неща. Възможно е да знаеш за приближаващ се удар, но значи ли това, че ще успееш да го спреш? Баща ти ми спомена за обучението, което си преминал, така че в твоя случай отговорът е по-скоро утвърдителен.

Започнал да привиква към светлината на факлата, Арон се оттегли в ъгъла. Без мрака се чувстваше гол и беззащитен. Погледът му попадна върху ведрото. Прониза го неочакван срам. Но старецът не показваше да се притеснява от миризмата.

— Кой си ти? — попита младежът, слагайки край на повече от минута мълчание.

— Казвам се Робърт Хаерн. Представих ти се, когато те доведох тук.

— Това не ми говори нищо. Кой си ти?

За миг сбръчканото лице изрази веселие, чийто смисъл Арон не можеше да разтълкува.

— Много добре. Някога бях наставник на крал Едуин Велор, но впоследствие той започна да се отегчава от моите… коригирания.

— Коригирания. — Това потвърждаваше Ароновата догадка. — И този престой в тъмното целеше да коригира прекомерното ми мълчание.

Този път Робърт го изненада с реакцията си — старецът изглеждаше шокиран.

— Небеса, момче, нищо подобно. Бе ми казано за мълчаливостта ти, но не с тази цел баща ти ме нае. Тази тъмна стая е урок, за който се надявам, че скоро ще разбереш. Ти си се научил да боравиш с меч и да се промъкваш през сенките. А аз се придвижвам с бастун, който вдига не по-малко шум от старите ми кости. Какво би било моето предназначение?

Арон обви ръце около себе си. Не можеше да определи момента от денонощието, но в стаята беше студено, а той нямаше дори одеяло.

— Да ме учиш.

— Това е изтъкване на очевадното. На какво да те науча?

Робърт внимателно приседна в средата на стаята, все така повдигнал факла. При движението гърбът му изпука, потвърждаващ изтъкнатата неотдавна старост.

— Не зная — отвърна момчето.