Читать «Танц с плащове» онлайн - страница 15
Дэвид Далглиш
— Приемам, че става въпрос за гилдия на крадци? — рече тя и в отговор получи кимване. — Така си и мислех. Къде се намира скривалището ви?
— В западната част — отвърна Хаерн.
— Това е прекалено далече.
Не че имаше значение. Тя не би могла да го отведе там, докато не се отървяха от преследвачите си. Отвеждането на половината гарнизон до скривалището на престъпническа гилдия също щеше да доведе до болезнена смърт, без значение от добрите намерения.
— Няма ли някакви други убежища? — попита тя.
— Не зная.
— Приятели, които биха могли да ни укрият?
— Приятелите са опасни.
Кайла подбели очи:
— Теб изобщо бива ли те за нещо?
Хаерн неочаквано се изчерви.
— Още не. Но някой ден ще убивам не по-зле от теб, госпожице.
Тя се засмя, макар че точно в този момент двама войници изникнаха пред тях. Искаше й се да не бе убивала по-рано, така би могла да им предаде Хаерн и да спаси живота си. Но сега й оставаше една-единствена реакция. Кайла извади поредните кинжали. Момчето трябваше да я пусне, за да не затруднява движенията й.
— Оглеждай се за подходящо скривалище — каза тя.
Други двама войници бяха изникнали зад тях и им крещяха да спрат. Хаерн изтръгна кинжал от колана й и целуна острието му.
— Как се казваш? — попита юношата.
— Кайла.
— Ако бъдем разделени, ще те намеря. Докато съм жив, ще се погрижа баща ми да те възнагради подобаващо.
Опрели гърбове, двамата се изправиха срещу приближаващите се войници. В началото изглеждаше, че стражниците възнамеряват да изчакат още неколцина от другарите си, но когато Кайла запрати няколко ками във въздуха, една от които рани стражник над коляното, войниците решиха, че сблъсъкът с жена без броня и дребно момче е за препоръчване пред обстрела. Крадлата изпитваше известно притеснение, знаейки, че Хаерн ще се изправи срещу двама, но още помнеше как се бе сражавал срещу нея в светилището. Може би щеше да оцелее достатъчно дълго, за да успее тя да се справи със своите противници и да му се притече на помощ…
Първият войник замахна с меча си към гърдите й. Тя спря удара с кинжала в лявата си ръка, ловко пристъпи напред и разсече лицето му с десницата си. По ръката й бликна кръв. Войникът изрева, когато острието разряза долния му клепач. Другарят му се намеси, отблъсквайки Кайла назад. С това предотврати завършващия й удар. Раненият притисна окото си с длан и й хвърли смразяващ поглед. Спътникът му атакува отново. Движението му бе изпълнено зле и показваше липсата на опит. Жената с лекота отблъсна въоръжената му ръка, срязвайки китката, а после хвърли кинжала си.
Нейните хвърляния бяха безпогрешни дори от върха на покрив. Нямаше как да пропусне от две крачки. Острието потъна точно под брадичката му. Хъхрейки нечленоразделно, стражникът се свлече на земята.
Зад себе си тя чу викове, последвани от болезнен крясък. Осъзнаваща, че времето й изтича, Кайла се съсредоточи върху оставащия си противник. Той успя да отрази първите няколко намушквания, само че бе замаян от изгубената кръв, а и продължаваше да притиска свободната си ръка към лицето си. Жената се възползва от това, задържайки се откъм сляпата му страна.