Читать «Танц с плащове» онлайн - страница 14

— Дай ми кинжал — каза момчето.

В първия миг тя възнамеряваше да откаже. Впоследствие реши, че това не би могло да влоши нещата, затова му подаде един.

— Дръж острия край далеч от мен — пошегува се тя.

Още трима войници нахлуха вътре и им изкрещяха да се предадат.

— Проклятие — промърмори жената.

— Ти се погрижи за тях — рече Хаерн. — Аз ще се заема с прозореца.

Без да обръща никакво внимание на опасността, момчето започна да чопли дървото около гвоздеите. Работеше уверено и само след няколко секунди първият гвоздей бе изпаднал в дланта му. Това отстрани съмненията на Кайла.

Но пак оставаха още много пирони. Жената изтегли още два от кинжалите си и се обърна към войниците. Тя нямаше намерение да остава в ъгъла, за да защитава Хаерн — това противоречеше на бойния й стил. Вместо това Кайла се затича встрани и започна да запраща кинжали към войниците. Два отскочиха от бронята, трети се удари в меч, но четвъртият потъна дълбоко в бедрото на един от стражниците. Раненият изпсува и спря, за да извади оръжието. Останалите двама се хвърлиха към нея.

Дребното тяло на Кайла умело се изплъзна от ударите им. Възползвала се от образувалото се между противниците разстояние, тя се изплъзна на двамата и се отправи към ранения. Отпуснат на едно коляно заради раната, той можа единствено да повдигне глава и да я наругае, преди да рухне с пронизано око. Жената изтегли острието в движение и потръпна, когато изваждането му изкърти и очната ябълка.

Отново озовала се близо до Хаерн, тя подскочи във въздуха и се извъртя. От ръцете й изхвърчаха още два кинжала. Войниците повдигнаха ръце, за да предпазят лицата си.

Кайла бе предвиждала подобен ход. Следващите остриета потънаха в краката и ръцете им. Прахта на пода бързо започна да се сгъстява под капещата кръв.

— Бързо — извика Хаерн. Кайла се обърна към него точно навреме, за да улови подхвърления с дръжката напред кинжал. Три дъски лежаха в краката на момчето. То изпълзя през прозореца, без да се оглежда повече. Жената изпрати въздушна целувка на ранените войници и скочи след него.

— Можеш ли да тичаш бързо? — попита тя, след като скочи отвън. Падането се бе оказало по-високо от очакваното и бе наранило коленете й.

— Не и достатъчно бързо.

— Куцукай, ако трябва — каза Кайла и грабна ръката му. — Ще трябва да тичаме, дори и на един крак.

Той се поколеба само за миг, преди да постави ръка около шията й и да затича заедно с нея. Зад тях се разнесоха викове.

Кайла можеше да чуе пулса си. Току-що беше убила втори войник и бе ранила още двама. Ако я заловяха, нямаше да се отърве само със затвор. Вече я очакваше кратък полет от края на въжето.

Докато бягаха, тя започна да обсипва момчето с въпроси, надявайки се с помощта на чутото да оформи някакъв план.

— Каза, че Хаерн е малкото ти име. А как е фамилията ти?

Момчето не каза нищо. Кайла го удари по главата.

— Опитвам се да спася живота ти. Говори.

— Аз съм синът на първомайстор.

Кайла извъртя очи. Това потвърждаваше една от първите й догадки.