Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 98

— Прав си — рекох.

— Дръж ме в течение, Кели. И помни — само ти, аз и Линдзи. Докато не открием престъпника.

Оставих слушалката и погледнах към пакета в ъгъла на бюрото, който стоеше отделно от купчината едноседмична поща. Послание от пустинята, което най-вероятно не означаваше нищо. Но чакаше да бъде отворено.

45

Пакетът на „ФедЕкс“ от Финикс беше престоял три дни. Ренълдс бе изпълнил обещанието си да ми изпрати цялата документация по разследването на убийството на Глийсън, придружена от бележка, на която пишеше: „Къде, по дяволите, е моето досие!?“ Без да ме е виждал, той ме познаваше много добре. Опаковах един екземпляр от уличното досие на Ремингтън и го изпратих във Финикс. След което разгърнах следственото дело за убийството на Глийсън.

Най-отгоре лежаха снимките от аутопсията. Каръл Глийсън ме гледаше учудено от масата за аутопсии. В гръдната й кост се виждаше малка кръгла дупка. В смъртта си тя много приличаше на Джон Гибънс и това ме разтревожи. Звънецът на входната врата се обади точно когато се канех да потъна в заключенията на патолога. Пет минути по-късно Даян се беше разположила пред моя „Мак“, готова да души като хрътка.

— Давай датата — заповяда тя, обърна се да ме погледне и протегна ръка. Подадох й драсканиците на Грайм.

— Казах му, че знам за съучастника, той ми препоръча да се поразходя. После, малко преди да напусна затвора, ми изпрати тази бележка.

— Как така ти я изпрати?

— От килията. Вече го бяха прибрали. Донесе я един надзирател.

Даян разгъна бележката на бюрото и се наведе над нея.

— Колкото и да се взираш, няма да откриеш нищо повече от онова, което е написано — промърморих аз.

Тя продължаваше да изследва късчето хартия.

— Значи ти го даде, след като се бе прибрал в килията си?

— Точно така.

— Което означава, че е имал време да размисли върху думите ти, а после е решил да се включи в играта.

— Възможно е — кимнах. — Или е бил заинтригуван още от самото начало, но е трябвало да се върне в килията за информацията. Разбира се, има и друга вероятност — той е само един луд, осъден на смърт, на когото му е скучно и решава да си прави майтап с мен.

Даян набра датата 9 септември 1998 г. и вдигна очи към екрана.

— Възможно е — кимна тя. — Нека видим какво има тук.

Първата статия беше посветена на рекордните шейсет и две точки на Марк Макгуайър срещу „Къбс“. На снимката Макгуайър и Сами Соуса се бяха вкопчили в мечешка прегръдка. И двамата изглеждаха огромни, и двамата изглеждаха щастливи. Състояние, което нямаше да трае дълго.

— Каква огромна разлика за осем години — поклатих глава аз.

Даян затвори файла и продължи нататък без коментар. Стигнахме до изрезките. Политическа буря за кмета Уилсън. Проблеми с нивото на шума на летище „О’Хеър“. Остроумен коментар на Роджър Ебърт за филма „Ах, тази Мери“.

— Може би Грайм иска да потърсим клюки за живота на Камерън Диас — предположих аз.

— Млъквай, Кели. Какво пропускаме?

Даян кликна върху следващия материал — колонка с дребен шрифт на двайсет и трета страница.

— Задръж — вдигнах ръка аз. — Това ми изглежда интересно.