Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 97
Майкл Херви
— Мистър Кели.
— Да?
— Почакайте за момент.
Почаках. Две минути по-късно в помещението се появи Куршумената глава.
— Добре, че си още тук, Кели. Твоят човек пожела да ти предаде нещо. Директорът няма нищо против.
В ръката му се появи листче.
— Някаква бележка. Прегледахме я, разбира се. Лично на мен не ми говори нищо.
Разгърнах бележката. Съдържаше само един ред:
Куршумената глава внимателно ме наблюдаваше.
— Говори ли ти нещо?
— Нищо — свих рамене аз. — Поне засега.
44
На практика разбрах какво означава бележката на Грайм в мига, в който я зърнах. Ченгетата използват същата система, за да маркират новинарските изрезки, прикрепени към делото. ЧСТ означаваше „Чикаго Сънди Таймс“. Влязох в Гугъл и прегледах архивите им, но се оказа, че в интернет са качени само броевете от последните две години. Можех да се обадя на някой познат репортер от „Сън Таймс“ и да го помоля за услуга, но един журналист в живота ми стигаше. Набрах мобилния на Даян и тя вдигна още на първия сигнал.
— Къде си?
— И на мен ми е приятно да те чуя — рекох. — В офиса съм и правя неуспешни опити да открия нещо в Гугъл.
— Кога се прибра от „Менард“?
— Преди два часа.
— Оставих ти съобщение.
Погледнах към мигащата лампичка на телефонния секретар. Не ми беше за пръв път.
— Знам.
— Трябва да отговаряш на съобщенията си, Майкъл.
— Знам.
— Очаквам да ми разкажеш как премина срещата ти с Грайм. И ако обичаш, не ми казвай, че знаеш!
— Добре.
— Е, как мина?
— Всъщност не знам — отвърнах. — Това се опитвам да изясня в момента. Имам нужда от достъп до архивите на „Сън Таймс“. Твоите хора могат да го направят, нали?
— Колко назад?
Погледнах бележката на Грайм.
— Септември 1998-а.
— Коя дата?
— Нека потърсят септември, докато дойда.
— Няма нужда да идваш. Мога да вляза в архивите през твоя компютър. Очакваш ли нещо важно?
— Още не знам.
— Тръгвам веднага. След половин час съм при теб. Той изнерви ли те?
— Грайм ли?
— Че кой друг?
— Ще те чакам след половин час.
Едва бях приключил разговора с Даян, когато се обади Родригес.
— Получихме анализите от чаршафите на Мириам Хоуп — обяви той.
— И?
— Мъжът, който е плакал на леглото на Мириам преди три седмици, е същият, който е помогнал на Грайм през деветдесет и пета и е изнасилил Илейн Ремингтън през деветдесет и седма.
— Същият значи.
— Аха. По мое мнение негова работа са и отвличанията на дванайсетгодишни момиченца, върху които оставя спермата на Грайм. Ей така, за кеф. Какво каза по въпроса самият Джон?
Предадох му накратко разговора, споменавайки и за бележката.
— Какво мислиш? — попита Родригес.
— Все още не знам. Очаквам Даян Линдзи, която ще ми помогне да вляза в архивите.
— Тя може ли да си държи езика зад зъбите поне за известно време?
— Да.
Не му стана приятно, но се въздържа.
— Добре. Ако ни помогне да идентифицираме престъпника, ще й дадем изключителните права. Това ще бъде най-голямата бомба в живота на всички ни.