Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 80

— Не мислиш, че ще проговори, така ли? — попитах аз.

— Нищо не се знае — въздъхна Трент. — Нищичко.

Домакинът ни вдигна торбата с трева и някакви навити на руло хартийки. За по-малко от минута си сви една професионално направена цигара.

— Съжалявам, детектив — промърмори той. — Глаукома.

Запали, дръпна два пъти и затвори очи. Пръстите му ловко угасиха цигарата, главата му се облегна назад. Няколко секунди почивка му бяха достатъчни.

— Ще предложа на вниманието ви и още един въпрос — продължи той. — Той не е нищо повече от предположение, но според мен мистър Грайм изгаря от желание да разкрие съучастника си. Най-малкото защото това ще вдигне залозите, а същевременно и адреналина.

— И ще подхрани неговата мания за божественост — добави Родригес.

— Точно така — кимна Трент. — Той решава кога да приключи купона, кого да хванат, кога да го хванат. А що отнася до съучастника…

— Да? — вдигнах вежди аз.

— Невъзможно е да предвидим как ще реагира на предателството на Грайм. Но аз бих казал следното: много вероятно е той да продължи лова и да напада жените.

— Докато го хванат — отбелязах аз.

— Не, мистър Кели. Докато го убият.

39

По обратния път размишлявах върху думите на Трент. Родригес гледаше през страничното стъкло и почти не мигаше. Бях успял да прогоня от съзнанието си мисълта за Никол. Поне засега. Но това не се отнасяше до Родригес.

— Къде да те оставя? — попитах.

— Паркирал съм на „Адисън“, само на пряка от дома ти.

Спрях зад колата му и изключих мотора. Вятърът от езерото набираше сила. Една найлонова торбичка прекоси платното, после се стрелна нагоре и кацна в клоните на близкото дърво. По челното стъкло забарабаниха дъждовни капки, които постепенно навлязоха в устойчив ритъм.

— Ще се опитам да пробия при Грайм — рекох и включих чистачките. — Ще му напиша писмо с молба за среща.

— Нямаш особени шансове.

— Все пак си струва да опитам. Още повече че той никога няма да разговаря с ченге.

Родригес слезе и проточи врат през отворената врата. Гласът му долетя до мен, примесен с ледена влага.

— Не забравяй, че това е частна инициатива, Кели. Внимавай. Никакви имена, минимум подробности във или извън „Менард“. Брент е прав. Грайм е много хитър и прави само това, което му носи изгода.

Кимнах.

— Добре ли си, Родригес?

— Не съвсем. Все още не. Но ще се оправя.

— Знам. Просто ще ти трябва малко време.

Детективът затръшна вратата, а аз бавно подкарах и завих зад ъгъла. Открих място за паркиране, слязох и се отправих към сградата, в която живеех. В главата ми се оформяше любовното писмо, което щях да изпратя на един сериен убиец. Силен порив на вятъра ме тласна напред и аз се озовах пред входната врата. Тя беше седнала на прага. Ако не се беше обадила, положително щях да стъпя върху нея.

— Майкъл.

Не бях чувал гласа й повече от година. Той пробуди у мен чувства, които смятах, че съм забравил или че поне вече са само спомен.

— Ани!

В следващия миг тя беше на крака, притисната към мен и увила ръце около шията ми. За момент всичко беше както преди. После не беше.