Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 76

— Каза, че нейният профил съвпада с друг, който фигурира в КОДИС.

— Само толкова?

— Да.

— Ясно. Доколкото разбирам, твоята проба съвпада със спермата, открита по две жени, станали жертва на Джон Уилям Грайм.

В съзнанието ми се мярнаха шкафовете на Рей Гоушън, натъпкани с ужасии.

— Грайм? — прошепнах. — Прочутият сериен убиец?

Родригес кимна.

— Невъзможно — поклатих глава аз. — Когато Илейн Ремингтън е била нападната, Грайм вече е бил в килия за смъртници.

— Не казвам, че спермата е негова — уточни Родригес. — Но нека се върнем малко назад. През 1995 година откриват петнайсет трупа, заровени под къщата му. Всичките на жени. Повечето са били облечени, но е имало и няколко, увити в чаршафи. Даваш си сметка, че това е огромно количество физически доказателства.

— В склада има цяло крило, запазено за престъпленията на Грайм.

— Точно така. Миналата година шефът на лабораторията на Никол решил да обработи част от тези доказателства, с цел да открие ДНК.

— Но случаят вече е бил решен — възразих аз.

Родригес вдигна ръка.

— Според началника ставало въпрос за историята на престъпността в Чикаго. Както и да е. Очакванията на всички били, че генетичните профили ще съвпаднат с тези на Грайм.

— Но е станало нещо друго?

— Върху повечето от доказателствата наистина открили ДНК на Грайм. Спермата му била навсякъде. Но открили и още един, неидентифициран профил.

— Семенна течност?

— По дрехите на две от жертвите.

— Защо никой не е съобщил за това?

Родригес си пое дъх, после бавно го изпусна през ноздрите си.

— В лабораторията били много изненадани. Възникнали спорове, после хората анализирали фактите. Повечето жертви на Грайм били проститутки. Нормално било по тях да бъде открит генетичен материал и от други клиенти.

— Този по двете жени е бил от един и същ носител, така ли?

— Може би е съвпадение — сви рамене Винс. — Но може и да не е. Заключение: окръжната прокуратура решила да запази нещата в тайна.

— А сега това.

— Да. Изнасилване, извършено две години след като Грайм бил вкаран в затвора. От същия човек с неизвестен профил. Но това е само част от проблема.

— Дженифър?

— Да. Дженифър Коул. Но не е каквото си мислиш.

Можех да си мисля единствено за лицето на едно дванайсетгодишно момиче, леко размазано зад плексигласова преграда на полицейската кола.

— Слушам те.

— По-рано през седмицата Никол обработи семенната течност, която открихме на една от пресечките на „Белмонт“. Резултатите бяха включени в досието на Грайм.

— Същият неизвестен извършител?

— Не. Пробата, която взехме от онази уличка, съвпадна напълно с ДНК-то на самия мистър Грайм.

— Невъзможно!

— Не съвсем. Чувал ли си за човек на име Норм Шанън?

Поклатих глава.

— Случаят в Милуоки миналата година. Доказано участие в три сексуални нападения чрез ДНК експертизи. Докато лежи в затвора, се случва и четвърто. Спермата на Шанън е открита в тялото на жертвата. Той подема широка кампания за оневиняване, подлагайки на съмнение ДНК тестовете. Настоява да бъде освободен.

— И?

— Оказва се, че Шанън е мастурбирал в тубичка от горчица, която успял да изпрати по пощата на четвъртата жертва. Тя я вкарала в себе си и обявила, че е била изнасилена. И всичко срещу петдесет долара.