Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 62

— Шефът казва, че въпросът е важен. Няма да ти отнеме повече от половин час.

Джоуи отвори вратата на „Бретс“ и излезе. Аз го последвах. И бездруго не ми хареса как изглеждат канолите днес.

30

Южно от Ригли Фийлд е разположена неговата кучешка разновидност, наречена Уигли Фийлд. Паркът за разходки на домашни любимци беше пуст, с изключение на един старец, който седеше на скамейката с цигара в уста и се опитваше да не обръща внимание на един обикновен пудел.

Вини Делука живееше в района вече десет години. Никой не знаеше защо, макар че мнозина се бяха опитвали да разберат. Вини беше започнал мафиотския си стаж още на деветгодишна възраст, изпълнявайки куриерски поръчки на Капоне в Саут Сайт. Днес беше на осемдесет и шест — последният жив съратник на Белязания и безспорен бос на чикагската мафия поне от трийсет години насам.

Вини беше от старата школа. Всъщност какво друго можеше да бъде на тази възраст? В края на седемдесетте беше овладял уличната търговия с наркотици и оръжие. В началото бе продавал на чикагските гангстери, а по-късно — на латиноамериканските наркобарони. В днешно време тези групировки май си разменяха господството всяка седмица. Вини все още имаше дял в бизнеса, но не поглеждаше назад. Фамилията постепенно се измести в центъра на града, прониквайки в бизнес средите на Чикаго. Нейни представители имаха влияние на стоковата борса, станаха инвестиционни банкери, влязоха в бордовете на различни кредитни институции. Милиони свежо изпрани долари се влагаха в недвижими имоти, молове и търговски центрове. Естествено, Вини не предприемаше нищо, без да сложи някой и друг политик в джоба си. Финансираше техните кампании срещу съответните облаги за фамилията.

Напоследък старецът рядко се появяваше на публични места. Гледах от предната седалка на колата си как допушва цигарата и хвърля фаса на земята. Пуделът вдигна крак и го препика. Вини ритна кучето, извади от задния си джоб нещо като програма за конни надбягвания и потъна в четене. Аз слязох от колата и тръгнах към него. Видях как Джоуи Палермо слиза от голям Линкълн, спрял малко по-надолу на улицата. Видях и още две коли. Зад затъмнените им стъкла седяха въоръжени мъже и внимателно наблюдаваха развоя на събитията. Вероятно бяха отегчени, което нямаше да им попречи да ми видят сметката.

Палермо влезе в парка преди мен и се настани на съседната пейка. Вместо кучешка каишка в ръката си държеше картонена чаша на „Старбъкс“. Докато минавах покрай него, той измъкна едно каноли от книжна кесия, без да ми обръща внимание.

— Ти ли си Кели? — попита Вини, без да вдига очи от програмата.

— Аз съм.

— Сядай.

Ръката му посочи пейката и аз седнах.

— Обичаш ли кучетата?

— Да.

— Преди два месеца започнах да захранвам тая гад с отрова за мишки. Но я го погледни, мръсника? Никога не е изглеждал по-добре.

Кракът му се стрелна напред да изрита пудела, но не улучи.

— Разбирам, ако беше ловджийско куче. Водиш го на полето, отстрелваш някоя и друга патица. Това мога да го понеса. Но не и тоя грозник. Ама какво да направя, след като жена ми е влюбена в него?