Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 28

— Не ругай пред Озкар. Той не обича да слуша лоши думи от непознати.

Старицата извади дрехите на Гибънс и сложи върху тях нещо, което приличаше на комплект за бръснене. Вещите му бяха готови да бъдат изнесени. Някогашният ми партньор беше умрял сам и вече беше намерил своята дупка в земята. Остатъкът от живота му лежеше тук, в кафявата стая, редом с торба за пазаруване на веригата „Доминик“.

— Не е толкова лошо — прошепна Мълбъри и затвори едното си око. Другото стана още по-голямо зад лупите на очилата й.

— Кое? — попитах.

— Да умреш в самота. Когато загубиш правото си на избор, не е толкова лошо да умреш сам.

— Така ли мислите?

— Да. Остави нещата така, както са. И си върви.

Свих рамене, извадих двайсетачка и я пуснах на леглото. За храна за котките. После подхвърлих да ми се обади, ако открие някакви книги и документи, собственост на Гибънс.

— А на полицията? — попита тя.

Пуснах още една двайсетачка.

— А на червенокосата?

Още две по двайсет се присъединиха към посестримите си.

— Нищо няма да даваш на тази кучка.

Мълбъри се усмихна. Между предните й зъби изскочиха ситни капчици зеленикава слюнка. Побързах да се измъкна от къщата, напомняйки си да си измия зъбите и да ги почистя с конец. Дълго и старателно.

15

Върнах се в офиса и седнах в тишината на късното утро. Чаках новите жени в живота ми да заемат местата си.

Хазяйката ме излъга. Нямах представа защо.

Клиентката, за която ми беше платено, размаха пищов под носа ми и настоя да разкрия убийството, за което бях главният заподозрян.

Имаше и трета жена. Тя ме черпеше с някое и друго питие — несъмнено, за да се добере до новината, която търсеше. Ако съществува някакъв шанс да преспя с нея, всичко ще е наред, повтарях си аз.

Въздъхнах и качих краката си на бюрото. В единия му край лежеше екземпляр на „Одисея“ с меки корици, редом с кофичката, в която държах деветмилиметровите си патрони. Разтворих книгата наслуки. Попаднах на абзац, в който се разказваше как Цирцея омагьосва Одисей и той остава на острова й в продължение на цяла година. И в леглото й, разбира се. Е, не е най-лошото нещо на света, като изключим опита на Цирцея да го превърне в прасе. Животът понякога е доста деликатна работа. Особено когато са замесени жени.

Оставих Омир и се върнах в настоящето. Нуждаех се от информация, бърза и мръсна. За отдавнашно изнасилване, което може би бе довело до съвсем прясно убийство. Знаех откъде мога да я получа.

16

Складът за съхранение на веществени доказателства на окръг Кук се намира на ъгъла на Двайсет и трета и „Рокуел“ в Саут Саид. Купчина червено-бели тухли, оградена с бодлива тел, просторен и пуст плац. Осем етажа, претъпкани с костите на чикагската престъпност.

Висок метър и осемдесет и пет, Рей Гоушън положително се въртеше под душа, за да се намокри. Раменете му бяха широки колкото единия ми юмрук, а шията му бе прекалено тънка, за да крепи главата. По тази причина тя клюмваше наляво, макар че аз бях готов да се закълна, че когато е ядосан, я накланя надясно. Но накъдето и да сочеше споменатата глава, винаги имах чувството, че го гледам отстрани и почти никога не разбирам какво говори. Не че главата имаше значение. Наклонена или не, думите си бяха едни и същи. Или поне човек оставаше с такова впечатление. Както и да е, в света на веществените доказателства Рей Гоушън бе човекът, който държеше ключовете на царството. Посрещна ме на вратата с глава, наклонена надясно. Което, както вече споменах, означаваше само едно — насреща ми стоеше един гневен и недоволен човек.