Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 21

— За чинии ли?

— Накарал брат й да легне на пода и закрепил чиниите върху краката и тялото му. Предупредил го, че ако го чуе да мърда, сестра му ще умре. А после и той.

— Това е ново.

— Аха. След това се върнал във всекидневната, завързал Мириам и я изнасилил няколко пъти.

— Колко време?

— Половин час във всекидневната. После я прехвърлил в килера и я накарал да се покачи на пералнята.

— Там също ли я изнасилил?

— Да. Във всекидневната вагинално, а в килера анално и орално. После отново я върнал във всекидневната. Ножът му се плъзгал нагоре-надолу по тялото й. Накрая й резнал гърлото. Съвсем леко, колкото да я уплаши.

— Това ли е всичко? — попита Никол.

— Да. Тя казва, че през цялото време е бил с маска и ръкавици.

Джобният компютър на Винс издаде кратък сигнал. Той се отдалечи, а Никол отвори лаптопа си и започна да пише. След минута-две Винс се върна.

— Използвал ли е презерватив? — попита Никол, без да отмества очи от екрана.

— Тя твърди, че е използвал.

— Бързо ще разберем, когато извършим тестовете. Тя съпротивлявала ли се е?

— До известна степен — отвърна Винс. — Мислиш ли, че е възможно да се е порязал?

— Да.

— Вече й зададох този въпрос. Твърди, че не е.

— Къде е брат й?

— Изпратихме го в центъра. До появата на полицията изобщо не е мръднал. Чиниите бяха на мястото си. Биха му успокоителни инжекции.

— Кой ще прави тестовете?

— Кристин Съливан, дежурна сестра.

— Тук ли е?

— Току-що пристигна. Иска да извърши прегледа в болницата.

— Преди това искам няколко минути с жертвата.

— Няма проблем. Аз вече приключвам със снемането на показанията й.

Винс ни поведе обратно към стаята. Жената от снимката на хладилника седеше в леглото и тихо разговаряше с адвоката, който държеше ръката й. От мястото си виждах моравите следи от въжето, което беше стягало китките й. Беше облечена в дълга нощница с надпис „Момиче от Норт Сайд — Чикаго“, скъсана и окървавена от едната страна. На краката й имаше пухкави чехли. Единият беше подвит под нея, а другият висеше от леглото. Шията й беше увита с бинт, но раната не изглеждаше сериозна. Е, все пак не беше моята шия, а нейната. Винс клекна пред леглото, за да вижда очите й.

— Тези хора ще съберат известно количество криминологични доказателства, Мириам — рече той. — Няма да ви запознавам, защото не бива да разговаряш с тях. Както вече ти обясних, ще говориш единствено с мен и с адвоката. Така ще ни бъде много по-лесно, когато пипнем онзи тип. Ясно?

Разбрах защо Винс е включен в екипа. Гласът му беше тих, мек и успокоителен. Очите на Мириам трепнаха, после се спряха върху лицето на полицая.

Никол отвори куфарчето си и заизважда разни пликчета и пинцети. Започна от жертвата, събирайки почти незабележими парченца от дрехите и чаршафите. Междувременно Винс и Мириам продължаваха да разговарят.

— Да се върнем на нападението, Мириам. Защо според теб е използвал ножа? Каза ли нещо, което да го ядоса?