Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 19

— Правилно си разбрал. Всичко се контролира и документира. В резултат имаме пълна картина още от мига, в който се озовем на местопрестъплението.

— Чиста работа.

Никол спря през дома ми и се обърна да ме погледне.

— Аз контролирам събирането и обработката на криминологичните доказателства, които трябва да бъдат пренесени в лабораторията. Това е сравнително лесно. Но работата е там, че го правим директно на местопрестъплението.

— Там ли отиваш сега?

— Да. Взлом и изнасилване в Нортуест Сайд. Жертвата все още е в дома си.

Тя хвърли поглед на часовника си и добави:

— Срещата ни е след четирийсет и пет минути.

— Какво ще кажеш да вземеш и мен?

Приятелката ми наклони глава, любопитството й изпълни купето.

— Защо?

— Звучи ми интересно. А нали съм замесен и в онова убийство, което…

— Помня в какво си замесен.

— Може би има връзка с някакво изнасилване.

Никол въздъхна и погледна навън към току-що спусналата се нощ. Помежду ни се възцари тежко мълчание. Реших да оставя годините да си кажат думата. Не ставаше въпрос за безгрижната интимност на любовник, а по-скоро за истинското приятелство. Подобна връзка може да се създаде само между деца. Връзка, която човек има най-много веднъж в живота си. Или по-често изобщо я няма. После Никол се извърна към мен и промълви:

— Разбирам те, Майкъл. И много бих искала да ти помогна. За съжаление няма как да те взема със себе си.

— А какво ще кажеш, ако просто те следвам?

Тя поклати глава и включи на скорост.

— Не мога да ти забраня. Но няма да те улеснявам. И няма да получиш достъп до местопрестъплението. А сега слизай.

Потегли почти в момента, в който се измъкнах навън. Моята кола беше паркирана съвсем наблизо. Седнах зад волана и още преди да изминем една пряка, вече бях залепен за задната й броня. Превключих светлините и тя погледна в огледалото за обратно виждане. Отпих глътка изстинало кафе от чашата, която все още държах в ръка, и продължих след нея.

10

Къщата се намираше южно от „Монтроуз“ и източно от „Сисъро“, в далечния край на задънена улица с названието „Пенсакола“. Стандартна двуетажна постройка, но крайно занемарена. На прозорците вместо стъкла бяха опънати зелени найлонови торби за смет, а на мястото на ливадата имаше кални локви. Отзад минаваше изоставена железопътна линия, а отпред мигаше тъжно синята самотна лампа на патрулна кола. Аз слязох и се приближих към Никол, която отваряше багажника си.

— Не можа да се сдържиш, Майкъл — каза тя и ми подхвърли черно кожено куфарче. — Дръж. Не казвай името си на никого и не се пречкай.

— Дадено.

— Трябва да си сложиш ръкавици и пластмасови ботуши. Ще те убия, ако оставиш някъде следи от собственото си ДНК.

Никол затръшна багажника и ми направи знак да я последвам в къщата.

При изнасилването местопрестъплението е същото като при убийството, но с тази разлика, че жертвата е жива. Приемаш това като добър знак, но много често се оказва, че грешиш. Така се получи и в къщата на „Пенсакола“.

На верандата стояха двама униформени, които потропваха с крака да се стоплят и явно изгаряха от нетърпение да се върнат в патрулката. Те махнаха на Никол, а мен не удостоиха дори с поглед.