Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 2

— Значи сам се обличаш, а? — попитах.

— От известно време.

— И се наконти така, за да дойдеш тук?

Той кимна.

— За да ме видиш?

— Имам един случай за теб, Майкъл.

— Това вече го чух.

Допълних чашата му и налях още малко топла вода в моята.

— Помниш ли деветдесет и седма?

— Това е преди мен.

— Да, ама не много. Случи се по Коледа. Бях смъкнал стъклата. Вероятно помниш, че обичам да карам със свалени стъкла дори когато е студено. И тъй, карам си аз патрулката из Южен Чикаго.

Познавам Южен Чикаго. Складове и публични домове. Сухи докове и търговия на черно. Доста гадно кътче на Чикаго. Сиво и занемарено. По едно време чувам изстрел, завивам зад ъгъла и виждам момиче, което тича по средата на платното. Цялото в кръв. Зад нея тип с трийсет и осми калибър в едната ръка и нож в другата. Ръга я, докато тичат.

Джон затвори очи и за миг сякаш напусна стаята. После отново ги отвори. Престанах да се чувствам добре.

— Две десетилетия служба, Майкъл. Но такова нещо виждах за пръв път. Слязох от колата. Тя налетя право отгоре ми, онзи също. Паднаха на земята, но той продължаваше да я ръга. Чувах как ножът цепи кожата й. Измъкнах пищова и го опрях в главата му. Едва тогава той си даде сметка за присъствието ми и спря.

— Не ми звучи познато, Джон.

— А би трябвало, а?

Кимнах.

— Нека довърша. И тримата бяхме на земята. Аз върху него с пищов в главата му, а момичето между нас. Лицето й беше на двайсетина сантиметра от моето. Усетих миризмата на смъртта, знаеш ли?

Знаех.

— После се отделихме. Проснах мъжа на земята и му щракнах белезниците. Той не каза нищо. Фраснах го един-два пъти, но той продължаваше да мълчи. Погледнах момичето. Беше здравата надупчено. Включително в гърдите. Все още имаше пулс и аз извиках „Спешна помощ“.

Джон стана и пристъпи към прозореца.

— Тук е горещо, нали? — каза той и открехна едното крило.

— Навън е нула градуса, вали леден дъжд и духа бурен вятър — отбелязах аз.

— Бурен ли? — попита той и се извъртя към мен.

— Такъв е тук вятърът — свих рамене аз. — Не е много приятно.

Джон остави прозореца отворен и се върна на мястото си.

— И тъй, качихме момичето в линейката. Казах ли ти, че беше страхотно парче, Майкъл?

Очаквах подобно нещо.

— Нека отгатна — паднал си си по нея.

— За бога, Майкъл. Тя беше полумъртва, цялата в кръв. И беше почти дете.

— Продължавай.

— По-късно научих, че скочила от колата му и побягнала. Някакъв скапан шевролет, зарязан по средата на улицата с включен двигател. Отворих багажника и какво да видя?

— Какво?

— Найлон. На рула. И въжета. Цял куп въжета. Отворих вратата откъм шофьора. И двете седалки бяха в кръв. Много кръв. Под тях бяха монтирани държатели, изработени по поръчка. В единия имаше пушка с рязана цев, а в другия — мачете. В сенниците над стъклата — същата работа. Единият пригоден за пистолет, другият за нож.

— Не му е било за пръв път, а?

— Не, сър — поклати глава Джон. — Свалих го в центъра и го заключих в пандиза. Минаваше полунощ и реших да се разправям с него на следващата сутрин.