Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 5
Майкл Херви
— Покажете колко сте добър ей там. — Тя посочи другия край на залата. Този път се усмихна, слава богу.
„Ей там“ беше нюзрумът на Канал 6. Готов за емисията в четири нула нула, в неделя сутринта. Предвид посочения час там се действаше доста организирано. Насочиха ме към дълга редица от сиви кабинки. В последната от тях открих чифт крехки рамене, приведени над телевизионен монитор. Една ръка държеше хронометър.
— Лайза Бам — извих въпросително глас аз.
Над монитора се появиха чифт очила с рамки, които са били модерни някъде през 50-те. Бледото лице под тях се разкриви в гримаса, която би трябвало да мине за усмивка. Понякога нещата изглеждат адски приятно. Докато не станеш от леглото, разбира се.
— Да? — рече задъхано тя.
Представих се. Моливът на Лайза посочи към кабинките в дъното. Бяха зелени. Вероятно за да ги различават от останалите.
— Там, моля. Даян иска да разговаря с вас.
Това предполагаше, че познавам Даян. Аз обаче нямах никаква идея вероятно защото не си падах по Канал 6. Е, по всичко личеше, че Даян е главното действащо лице в малката ни драма. Дано да бе по-приятна за гледане от Лайза.
— Даян?
Трите глави около малкото бюро се извърнаха към мен в съвършен синхрон. В погледите им прочетох добре тренирано презрение. Цербер седеше в дъното на нюзрума. Или ако предпочитате, гърнето злато в края на дъгата на новинарския екип на Канал 6. Звездата. Водещата.
— Имате предвид мис Линдзи — обади се една от главите.
— Предполагам — отвърнах.
С бързите и точни движения на опитен детектив завъртях Нейно Величество заедно със стола й. Даян Линдзи ахна. На ушите си имаше чифт слушалки, свързани с малък монитор. Не беше чула нито дума от разменените реплики. На екрана се появи носилка на колелца. В долния й край лежеше мека филцова шапка. Двамата санитари натовариха Джон Гибънс в линейката. После камерата улови самотна гилза, студено проблясваща в чикагската нощ.
— Тук съм по ваша покана — рекох. — Искам да видя целия запис.
Сътрудничките на Даян оформиха нещо като полукръг около мен. Две от тях извадиха бележници, а третата ме огледа така, сякаш ми вземаше мерки за ковчега.
— Мис Бам ви е обяснила за какво ще говорим, нали? — попита Даян.
— Няма да говорим за нищо, преди да се отървем от публиката — отсякох аз.
Даян погледна към триото, което побърза да се оттегли в ъгъла.
— А сега да си побъбрим, мистър Кели.
Разкопчах кобура на беретата, която успях да вкарам в сградата въпреки рецепционистката, която, ако имаше господ, трябваше да бъде Лайза Бам. Оставих пищова на бюрото, а Даян издърпа нов молив от поставката над главата си. Пъхна го в електрическата острилка, а очите й опипаха оръжието. Миг по-късно огледа добре заострения графит и посочи с него купчината юридически документи до лакътя ми.
— Преди да ви позволим достъп до заснетите материали на Канал шест, ще трябва да подпишете всичко това.
— Искате да кажете
Тя се усмихна, аз хванах писалката.
— Ето, готово. Ако новинарският екип иска да ме съди, ще трябва да се нареди на дългата опашка в коридора.
