Читать «Така го правят в Чикаго» онлайн - страница 6

Направих широк жест, който обхвана целия нюзрум. Даян само ме гледаше.

— А сега ми кажете откъде познавате мистър Гибънс — започна спокойно тя.

— Искате да кажете откъде го познавах — поправих я аз. — Нали вече е мъртъв?

Леко кимване. Официално потвърждение на смъртта на Джон Гибънс.

— Преди време бяхме партньори — рекох. — В полицията.

— Имате ли представа какво се е случило на кея?

— Никаква.

— В джоба му бе открита ваша визитка.

— Бяхме приятели.

— Застреляли са го с деветмилиметров полуавтоматичен пистолет — рече Даян и погледна към моя патлак на бюрото.

Аз свих рамене.

— В момента сте частен детектив — уточни тя.

Кимнах. Започвах да се отегчавам.

— Нека ви помогна, Даян. Така ще свършим по-бързо. Не, ние не работехме заедно. Да, бих могъл и да ви излъжа. Ако работехме заедно върху някакъв случай, със сигурност нямаше да го призная пред вас. Не и без да получа нещо в замяна. А сега ще пуснете ли видеозаписа, или предпочитате да си го взема за домашно?

— Защо ви е?

— Ченгетата вече са ви информирали за мен, нали?

Дойде ред на нейното колебание.

— Те или ме подозират в убийство, което дори според вас би било безумие, или искат да разберат върху какво е работил Гибънс — добавих аз.

— А върху какво е работил?

Спрях изучаващ поглед върху част от зелената кабинка, малко над главата на Даян, вляво.

— Добре, Кели — въздъхна тя. — Това за ченгетата е вярно. Те искат да говорят с теб. Питам се защо.

Свих рамене и зачаках.

— Ето какво ще ти предложа — продължи тя. — Ако ми попадне нещо, което можеш да използваш, веднага ще те уведомя. Преди да уведомя ченгетата, ако е възможно. Но ние говорим за двупосочна улица. Ако ме прецакаш и…

Отново свих рамене.

— Стига ти да не ме прецакаш.

— Добре, разбрахме се — кимна Даян и протегна ръка.

Задържах я малко по-дълго от необходимото и попитах:

— Кога ще получа записа?

Тя извади една видеокасета от бюрото си.

— Второ копие на материала, който заснехме тази нощ. Можеш да го вземеш със себе си, но при едно условие.

— Какво е то?

— Да вземеш и мен.

Приблизително три минути и половина по-късно вече бяхме в таксито, което се насочи на юг по Мичиган авеню.

4

А сега очаквате да обърнете страницата и да регистрирате началото на скандалната ми връзка с една червенокоса дама, нали? Грешите. Даян просто се шегуваше, използвайки малко странен хумор за известна водеща.

Но все пак ме почерпи едно питие. В пет часа сутринта Чикаго предлага доста ограничени, но за сметка на това интересни възможности. Отидохме в „Инкуел“ — посещавано от журналисти заведение, сгушено в сянката на моста на Мичиган авеню.

— Наздраве, мистър Кели.

Пиеше уискито си чисто, отделно от водата, с която го омекотяваше. Аз предпочетох бира „Милър Лайт“. Май и двамата си придавахме важност.

— Наздраве, мис Линдзи.

— За вашия приятел.

— Колега — поправих я аз и едва не си счупих зъба в черупката на някакъв фъстък, която явно беше запълнена с цимент. Когато все пак я разтворих, вкаменените парченца се посипаха по пода под формата на ситен прашец. — Вчера следобед видях Джон Гибънс за пръв път от четири години насам.