Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 69

Тогава каква е била причината за неговото заточение? Впрочем кой казва, че в действителност е имало заточение? Документи за ареста на Рашер не са се запазили, съществуват само устни свидетелства, на които, както е известно, невинаги може да се вярва. Напълно възможно е през 1944 година да е бил изпратен в концлагер за провеждане на нови експерименти. А после, след войната, следите му, както и следите на много други сътрудници на „Аненербе“ и на нацистките главатари (като Мюлер и Борман), са се загубили.

Глава 4

Тибетската експедиция

В края на 80-те години в берлинския затвор Шпандау умрял последният от затворените там с присъда от Нюрнбергския трибунал. Това бил Рудолф Хес. Или човекът, представящ се за Рудолф Хес, — тази тайна все още предстои да бъде разкрита.

Защо се съмнявам, че в Шпандау е излежавал присъдата си истинският Хес? Впрочем не само аз. Много изследователи посочват редица странни обстоятелства, съпровождащи полета на Хес в Англия. Например че от летището в Аугсбург, откъдето излетял наци № 3, стартирал един самолет, а в Англия се приземил (по-точно, разбил се) съвсем друг. Неадекватно изглеждало и поведението на Хес на процеса. Не са ли изпратили немците двойника на Хес в Англия?

Такива мисли ме спохождаха дълго преди смъртта на моя баща. А после сред книжата му намерих писмо, подписано от Рудолф Хес. В писмото Хес питаше баща ми за някакви данни, свързани с неговите предишни научни изследвания. Изобщо, в това нямаше нищо странно, ако писмото беше изпратено от Берлин, — в крайна сметка на затворниците не са забранявали кореспонденция. Но писмото беше изпратено, съдейки по щемпела, от централната поща в Рио де Жанейро! Обратен адрес нямаше — очевидно се е предполагало, че моят баща е знаел къде да пише или да съобщи по някакъв начин исканата информация.

Впрочем фамилията Хес била твърде разпространена. Вероятно и не малко Хесовци са се казвали Рудолф. Възможно е тогава да е ставало дума просто за адаш на помощника на Хитлер, който пък е бил стар познат на моя баща. Но за такива негови познати аз не бях чувал. А после в една от книгите случайно открих фотокопие на подписа на Хес — и останах поразен: той точно съвпадаше с подписа в писмото, което преди това е бил получил моят баща! Не са ли твърде много странните съвпадения?

Към това писмо непременно ще се върна отново. Сега интересното е друго. Човекът, който наричал себе си Рудолф Хес и излежавал присъда в Нюрнбергския затвор, оставил след себе си дневници. Достатъчно объркани, но позволяващи да се предположи, че е бил посветен в някои тайни на „Аненербе“. В частност, в дневника му било записано следното: