Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 67

Наследството на „Аненербе“ завзели руснаците и американците. Съдейки по всичко, американците завзели апарата и част от сътрудниците, а руснаците — цялата документация. Къде се дянал самият Маур не е известно и досега. Не е известно също докъде са стигнали в изследванията си съвременните учени. Съдейки по някои косвени признаци, те са успели да постигнат успех. Във всеки случай, някои процеси в съвременния свят изглеждат много странни, ако не се предполага, че са предизвикани именно от психофизическо оръжие.

Медиците в служба на нацистите

Както виждаме, институтът „Аненербе“ съвсем не се занимавал единствено с исторически проучвания. В него се провеждали най-различни изследвания, които имали една обща черта — всички имали новаторски, прогресиращ характер. За това новаторство често се налагало да се плаща страшна цена. Така, например, било с медицинските изследвания.

Ръководител на медицинския отдел на „Аненербе“ бил доктор Зигмунд Рашер. Професионален медик с много висока квалификация, той още в младостта си се увличал от теорията за расите. Рашер смятал, че древните арийци са притежавали свръхчовешки способности и да се възстановят те у съвременните германци била задача на медицината.

За да реши тази задача, Рашер започнал да изследва екстремалните състояния на човешкия организъм. В частност, влиянието върху човека на големите височини — от тези изследвания били заинтересовани военновъздушните сили. За опитите се вземали хора от същия концлагер към института. Поставяли ги в декомпресионна камера, в която чрез изпомпване на въздуха се създавало ниско атмосферно налягане. В работния си дневник Рашер описвал тези опити по следния начин.

Опитът се провеждаше в условията на липса на кислород, съответстващи на височина 8820 метра. Опитният човек беше 37-годишен, в добро физическо състояние. Дишането продължи 30 минути. Четири минути след началото човекът започна да се покрива с пот и да си върти главата. След още пет минути се появиха спазми; между шестата и десетата минута се увеличи честотата на дишането, човекът започна да губи съзнание. От единадесетата до тридесетата минута дишането се забави до три вдишвания в минута и напълно спря в края на срока на изпитанието. Половин час след спиране на дишането започна аутопсията.

В реалността всичко това изглеждало много по-ужасно. Хората си скубели косите, драскали си лицето и главата, удряли си главата в стената — за да намалят непоносимото вътрешно налягане.

Следващият опит бил посветен на замразяването. Тези експерименти станали особено актуални след нахлуването на германската армия в Русия, където зимите, както е известно, се отличават с невероятно ниски температури. От тях били заинтересовани все същите ВВС — екипажите на самолетите, бомбардиращи Англия, понякога били принудени да скачат с парашути над Северно море и по много часове да прекарват в ледената вода. На Рашер му предстояло да установи две неща: първо, колко дълго време човек може да издържи на студ, преди да загине, и, второ, как най-добре да се затопли измръзналият.