Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 68

Експериментът се провеждал по следния начин (отново цитирам самия Рашер).

Опитните се потопяваха във вода, облечени в пълно лятно снаряжение с качулка. Спасителните жилетки ги задържаха на повърхността. Експериментите се провеждаха при температура на водата от 2,5 до 12 градуса по С. В първата серия на изпитанията скулите и основата на черепа се намираха под водата. Във втората — се потопяваше задната част на шията и малкият мозък. С помощта на електрически термометър беше измервана температурата в стомаха и правото черво, съставляващи съответно 27,5 и 27,6 градуса по С. Смъртта настъпваше в онзи случай, когато продълговатият и малкият мозък бяха потопени под водата. При аутопсията след смъртта в посочените условия беше установено, че голяма маса кръв, до половин литър, се натрупваше в черепната кухина. В сърцето редовно се откриваше максимално разширение на дясната камера. При подобни опити опитните неминуемо загиваха въпреки всички усилия по спасяването им, ако температурата на тялото падаше до 28 градуса по С. Данните от аутопсията много ясно доказваха важността от затопляне на главата и необходимостта шията да бъде защитена, което трябва да бъде взето под внимание при разработката на гумиран комбинезон, която се извършва в настоящия момент.

Максималната продължителност на пребиваване на човек в ледена вода достигала 1–1,5 часа. Само двама руски офицери, докарани от лагер за военнопленници, издържали почти пет часа!

Втората част на експеримента била посветена на затоплянето на замръзналите. За тези цел се използвали съвсем различни способи. В частност, толкова екзотични като, например, разсъблечени женски тела. За тези опити докарвали жени от концлагера Равенсбрюк. В крайна сметка, обаче, било установено, че много по-ефективна била обикновената вана с гореща вода.

Колко хиляди хора е унищожил доктор Рашер в хода на своите експерименти е трудно да се изчисли. По-късно неговите резултати били широко използвани от страните-победителки въпреки официалното осъждане от тяхна страна на подобни методи. Смята се, че самият Рашер не е доживял поражението на Германия. През 1944 година бил изпратен в концлагер, а след него там била заточена и неговата жена. После следите на Рашер се губят.

Причината за това, както смятат много историци, бил неговият опит да измами Химлер. Рашер заявил, че е съумял да постигне успех във възсъздаването на арийската раса — неговата жена била родила през кратки интервали три деца, които от гледна точка на теорията за расите притежавали съвършени качества. Райхсфюрерът на СС изпаднал във възторг, но впоследствие се оказало, че децата били просто похитени от приютите за сираци. Затова Химлер, прекланящ се пред немските майки, хвърлил измамниците в тъмница, от която нямало изход.

Нелогичността на тази версия се вижда веднага. Да прибегне до толкова примитивна измама можел само завършен идиот, а не умен и образован медик, какъвто бил Рашер. Реших да проверя фактите и стана ясно, че докторът действително е имал няколко приемни деца. Но той никога не е криел, че ги е осиновил, като ги е взел от приютите за сираци! Унищожавайки хиляди „получовеци“, Рашер бил изключително добър и милосърден към германските деца. Побъркан на темата за арийската раса, той, естествено, избирал за себе си доведените синове и дъщери, отговарящи в най-висока степен на расовите канони.