Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 71

Да спечели толкова могъщ съюзник — не е ли това предел на мечтите на всеки уважаващ себе си държавен деец? Хаусхофер също се стремял да установи връзка с Тибет, със загадъчната страна Шамбала. В значителна степен той успял.

Щафетата от ръцете на Хаусхофер приел Ернест Шефер, един от най-младите и талантливи сътрудници на института „Аненербе“ Ернест се родил през 1910 година в семейството на крупен предприемач. Сведения за детските и юношеските му години практически не са се запазили до наши дни. По непроверена информация още в детството си той се увличал от източната култура, неговият баща бил страстен колекционер на всевъзможни китайски вази и японско оръжие и момчето израснало в такава обстановка. Ернест постъпил в университет, но изучавал не любимата си ориенталистика, а зоология — очевидно в порив на моментно увлечение. Именно в качеството си на зоолог той заминал през 1931 година за Източен Тибет в състава на експедицията на Долан.

Долан и не подозирал, че впоследствие този поход ще бъде наречен „експедицията на Шефер“. Младият немец се държал скромно, с нищо не издавайки истинските си интереси. Никой не знаел, че е член на НСДАП и близък познат на Химлер. Райхсфюрерът на СС благословил юношата за пътуването и му поставил няколко сложни задачи, сред които било търсенето на страната Шамбала. Разбира се, Химлер би предпочел да изпрати някой по-възрастен и по-опитен, но след като се отворила такава възможност — защо да не се възползва? Освен това прекрасно знаел какво представлява Шефер.

Експедицията потеглила от Бирма и била принудена да пресече райони на Китай, обхванати от война. Почти половината от членовете на експедицията загинали. Шефер поел ръководството над останалите и упорито продължил да върви напред. Той обследвал такива райони, в които по-рано не бил стъпвал крак на европеец. Пресекли планински вериги, дълбоки влажни долини и бурни реки. В своята излязла след експедицията книга „Планини, Буди и мечки“ Шефер описал този поход по следния начин:

От мостове нямаше и помен. През реката, течаща в тясно корито, бяха опънати две въжета, хванати от два щифта на отсрещния бряг. Когато ги въртиш, едното въже се движи в едната посока, другото — в противоположната. За тези въжета можеше да се крепи само една тежест, товарно животно или отделен човек. Те за няколко секунди прелитаха над страшната бездна.

Шефер и неговите спътници обследвали горното течение на големите китайски реки Янцзи и Хуанхе, поправили маса неточности, изобилстващи на географските карти. При това неведнъж им се налагало да влизат във въоръжени сблъсъци с бандити. Усилията им били възнаградени — Шефер намерил и описал много реликтови растения, за които се смятало, че отдавна не съществуват в природата, а също мечката панда, за която в онова време в Европа нищо не знаели.

Изпълнявал ли е Шефер поръчение на Химлер? За това нищо не е известно. Изобщо, от този момент младият биолог започнал да води двойствен живот — от една страна, продължавал да прави откритите си изследвания, а от друга — се хвърлил с главата напред в окултната тематика. Време и сили имал и за едното, и за другото. Във всеки случай, разположението на Химлер към него се запазвало и дори се затвърждавало. През 1933 година, веднага след основаването на института „Аненербе“, Шефер станал негов щатен сътрудник.