Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 34

Именно Химлер — по поръчение на Хитлер — взел в свои ръце делото по ликвидацията на „получовеците“ и насаждането на истинската раса. Съдейки по всичко, райхсфюрерът на СС твърде настойчиво е действал да му бъде възложена тази мисия. Защото създадената от него империя на концлагери се нуждаела от постоянно подхранване и разширяване. Освен това огромните човешки раси, обречени на унищожение, можело да бъдат използвани като безплатна работна сила, а също така и в качеството на опитни животни.

В цял свят са известни гигантските концлагери като Бухенвалд, Аушвиц или Равенсбрюк. Много по-малко известен е Оберзалцах, въпреки че този лагер играел най-важна роля в „империята на смъртта“ на СС. Силата му не била в мащабите — в сравнение с Освиенцим те били смехотворни. Но в длъжностната йерархия на СС началникът на Оберзалцах заемал сред своите колеги най-високата позиция и се подчинявал непосредствено на Химлер. Защо? Това става ясно от названието на лагера: „Образцова колония за научни изследвания“. Тук, в Оберзалцах, се държали хора, които било планирано да се използват като опитни мишки за различни научни експерименти. Един от главните поръчители на „човешки материал“ бил институтът „Аненербе“. Да-да, това същото безобидно учреждение, което се занимавало с всякакви митове и легенди! Сиверс дори веднъж писал молба лагерът да бъде предаден на подчинение на „Аненербе“. Химлер не се съгласил: всички лостове на властта той искал да държи в ръцете си.

Към края на войната Химлер съсредоточил в ръцете си власт, аналогична с властта на държавен глава. Всъщност към този момент СС вече се било превърнало в държава — със свои заводи, учреждения и армия с численост над един милион души. Всеки пети немски войник, сражаващ се на фронта през пролетта на четиридесет и пета, бил есесовец. В края на войната Химлер решил да се пробва в ролята на пълководец, но не преуспял в това начинание. Групата на армията „Висла“, която поел под свое командване, била разбита на пух и прах от настъпващите руски войски. След това райхсфюрерът изпаднал в дълбока депресия; струвало му се, че по някакъв начин съдбата го е пренебрегнала. Последният, трескав опит да поспори със злата съдба той направил след поражението, когато се опитал да заличи следите си сред бежанците под фамилията Хицингер. Почти успял, но лоша шега му изиграло излишното старание: британските офицери, проверяващи документите на тълпата бежанци на контролно-пропускателния пункт, обърнали внимание, че за разлика от останалите Хицингер имал пълен комплект от необходимите документи. След кратък разпит Химлер прекратил борбата със съдбата и назовал истинското си име, след което погълнал ампула с отрова.