Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 35
Ганс-Ульрих фон Кранц
Защо на райхсфюрера от СС му е бил нужен проектът „Аненербе“? Отговорът е прост: искал е по такъв начин да съсредоточи в ръцете си още по-голяма власт. Очевидно изследванията на учените от „Аненербе“ действително са му помагали да реши тази задача, иначе защо толкова дълго и упорито Химлер е поддържал този институт? Но по какъв начин именно е ставало това? Ще търсим отговора…
Ученият
Тук отново трябва да се върнем към личността на Херман Вирт, достатъчно известен учен, но старателно забравен. Първият ръководител на проекта „Аненербе“, който след няколко години на блестящи успехи трябвало бързо и по неясни причини да напусне сцената.
През 20-те години Вирт бил твърде именит археолог и германист. В публикуваните през онези години изследвания, които може, макар и трудно, да се намерят в библиотеките и в наши дни, се срещат многочислени позовавания на неговите произведения — „Произход на човечеството“, „Свещената протописменост на човечеството“, „Хрониките на Ура-Линда“, „Вавилонският въпрос“. Основната идея, която той доказвал на страниците на своите книги, била такава: в корените на човечеството стоят две протораси. Северната, нордическата, е възвишена и благородна и на нея принадлежи заслугата за създаването на цивилизацията. Именно представителите на нордическата раса са изобретили писмеността, сложните оръдия на труда, създали са първите произведения на труда. Южната, низшата раса, не била способна на съзидателен труд, нейната съдба била подражание и завист. Съвременните народи в по-голямата си част са наследници на една от двете раси. Както виждате, теорията му е твърде близка до нацистката. Трябва ли да обяснявам потомци на коя раса Вирт смятал немците?
Съхранение и разпространение на паметта за славното германско минало — в това Вирт виждал своята мисия. Още през 20-те години започнал да създава колектив от съмишленици, на базата на който впоследствие щял да бъде сформиран институтът „Аненербе“. Тогава било положено началото на музейната колекция „Наследството на предците“ — Вирт обикалял германските музеи и преценявал какво би могло да заеме достойно място в планираната експозиция. През 1928 година Вирт се запознал с богатия бременски предприемач и меценат Людвиг Розелиус, който бил буквално очарован от идеите на учения. Той се съгласил да окаже сериозна финансова помощ на проекта на Вирт. Започнали, както се полага, със сградата: през 1931 година хранилището на постоянната експозиция на германските археологически старини, наречено гордо „Хаус Атлантис“, било завършено. Това било причудливо зрелище: обединение на ултрасъвременни архитектурни форми с древногерманска символика. Така, фасадата била украсена с гигантски тотем — от резбовано дърво изображение на Дървото на живота, слънчево колело и изографисан върху него кръст с разпятието на бог Один. Самият тотем бил покрит с рунически знаци.
Именно експозициите на „Хаус Атлантис“ залегнали в основата на изложбата „Наследството на немските предци“. Зданието на „Хаус Атлантис“ скоро станало щабквартира на института „Аненербе“.