Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 32

И така, това е картината на дейността на „Аненербе“, която любознателният читател може да получи от множеството книжки. И отново наяве излиза странното противоречие: огромен размах на дейност, прекрасни специалисти — и ни най-малък практически ефект. Все едно някой, след като построил атомен реактор, да започне да ви доказва, че това не е повече от конструктор за деца от младша училищна възраст. Не ви се вярва? На мен също. Нека да разберем заедно…

Пътищата на черния магистър

Ще започнем с най-известния от цялата компания, както, вероятно, вече се досещате, а именно — с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Бъдещият повелител на най-страшната армия в света се родил през 1900 година в Мюнхен в семейството на скромен учител (о, колко тъмни личности са народили тези педагози!). От детството си мечтаел за военна кариера и, когато започнала Първата световна война, той страдал, че всички подвизи ще се извършат без негово участие. Но войната неочаквано се проточила и за младия Хенрих се появил шанс. Той постъпил в офицерско училище, но да попадне на фронта преди капитулацията на страната си все пак не успял. Това било първото голямо разочарование в живота му. Без да се отчайва, юношата постъпил в „доброволческия корпус“, борещ се с „червената заплаха“. Очевидно именно тогава у него са се формирали изявени националистични и расистки възгледи — средата била твърде подходяща за това. Но скоро корпусите били разпуснати в съответствие с условията на Версайския мир и Хенрих, жадуващ за активна дейност, отново останал извън нея.

Да се лута в градската суматоха, да избере кариера на дребен чиновник (външността му за тази цел, трябва да кажем, била най-подходяща) — всичко това не било за него. Той избрал селската тишина и уединение и, бързайки да реализира мечтата си, постъпил в Мюнхенския висш институт да следва за агроном. Там всички го запомнили (по-точно — много малко, ако изобщо някой го е запомнил) като изключително тих и прилежен студент, с нищо не се отличаващ от тълпата, не понасящ алкохол и не участващ в дуели. Само когато ставало дума за политика, мълчаливият Хенрих се преобразявал: целият кипял от ярост, от ненавист към „предателите“ и „чуждестранните злодеи“, чието главно желание било да смажат Германия.

Не е учудващо, че в един прекрасен ден Химлер встъпил в редиците на НСДАП. В началото изпълнявал второстепенна роля — не особено силен физически, той не можел да постигне голям успех в ударните щурмови отряди. По време на „бирения пуч“ през 1923 година му била поверена напълно достойната, но не бойна мисия — да носи огромното знаме със свастиката. Впоследствие това знаме, пробито от куршуми и с високопарното наименование „Знаме на кръвта“, ще да стане една от главните нацистки реликви. Но за всичко това после. А засега…