Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 36

Но безоблачните отношения на Химлер и Вирт продължили сравнително кратко. Работата била там, че Вирт се ориентирал към исторически и теоретични изследвания, а Химлер искал нещо повече. Той мечтаел, че „Аненербе“ ще започне да носи практическа полза. В писмото, което изпратил на свой роднина през 1936 година, професор Вирт се оплакал от съдбата си по следния начин.

За съжаление, между мен и райхсфюрера на СС се задълбочава взаимното неразбиране. Преди три години бях щастлив, откривайки в него родствена душа и високопоставен покровител на моето начинание. Сега откривам в него признаци на нетърпение. Макар нашите изследвания да дават плодове, при това богати и поразителни, това съвършено не задоволява райхсфюрера. Не мога да разбера какво иска. Той говори за някакъв „практически ефект“ от нашите действия. Но какъв практически ефект може да има от нашите изследвания, освен потресаващи знания, които получаваме отново и отново. В края на краищата „Аненербе“ не е танков завод и не може да превъоръжава материално вермахта, неговите задачи са в областта на идеологията. Когато казвам това на райхсфюрера, той се съгласява, но продължава да държи на своето. Неприятно ми е да мисля как може да свърши всичко.

А всичко свършило много просто — през 1937 година след включването на „Аненербе“ в системата на СС Вирт бил свален от своя пост. Отначало заради миналите му заслуги го оставили под домашен арест, но после, когато Втората световна война неизбежно се приближавала към печалния за Германия край, го унищожили в един от концлагерите. Академичният учен не могъл да разбере едно просто нещо: увлечението на Химлер по древната история и окултните науки съвсем не били платоническо. Райхсфюрерът бил жаден за власт и чакал тази власт да му даде „Аненербе“. Когато Вирт не разбрал какво искат от него, бил мигновено заменен с по-подходящ човек.

Със Сиверс ли? — ще попитате. Да, отначало аз също мислех, че е така. Но почти веднага се усъмних: не, не е същият мащаб. При всичките си таланти Сиверс по никакъв начин не подхождал за ръководител на мощната система „Аненербе“. Администратор, стопански ръководител, офицер за свръзка — да. Но не и началник.

И едва после, в сянката на Химлер, успях да разгледам фигурата, която в действителност е ръководела всички дела на „Аненербе“ след 1937 година. Този човек имал много имена. Ще го наречем просто — Маг.

Магът

Карл Мария Вилигут се родил на 10 декември 1866 година във Виена. Следвайки семейната традиция, постъпил във военно училище, а през 1884 станал офицер в доблестната австрийска армия. Към 1903 година дослужил до чин капитан. Изобщо, той имал всички шансове да стане един от хилядите с нищо незабележими служещи, теглещи унилия армейски каиш. Ако не било едно обстоятелство: литературният му талант и свързаното с това честолюбие. Вилигут започнал, както се полага на всеки начинаещ литератор, със стихове. По-нататък се появили по-солидни произведения; през 1903 година излязъл цял трактат по митология. Опитвайки се отначало да балансира на границата на литературното творчество и науката, Вилигут в крайна сметка не могъл да се утвърди нито в едното, нито в другото. Той избрал трети път, твърде популярен в онези времена, а, всъщност, и днес: започнал да се занимава с нетрадиционни, окултни науки.