Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 3

Докато беше жив баща ми, не можех да намеря отговор на тези въпроси. Нещо повече, стараех се да не ги задавам нито на него, нито на себе си. Едва след неговата смърт през 1990 година, преглеждайки книжата му, намерих решението на загадката. Ще кажа честно: то се оказа съвсем не такова, каквото очаквах и се боях да узная. И от това ставаше още по-шокиращо.

Тук, в стария сейф на чардака на нашия дом, се пазеха документи, отнасящи се за такива страни от историята на Третия райх, за които по-рано не подозирах. За тайнствения проект „Аненербе“ („Наследството на предците“), за връзките на нацисткото ръководство с окултните сили, за секретната база в Антарктида, за научните изследвания, чиито резултати не били надминати дори двадесет години след края на войната. Те се пазели в тайна и от победителите, и от победените, защото тези тайни били способни изцяло да взривят нашите представи за нацистката империя. Дълго време историците ни насаждаха образа на напълно банкрутирала държава, претърпяла крах във всичките си начинания. Може би на някакъв етап това да е било правилно, но не е възможно десетилетия наред хората да се залъгват с едни и същи приказки! Защото в действителност този чудовищен, демоничен, престъпен режим е постигнал в някои области такива успехи, каквито останалото човечество дори не е сънувало. За това ясно говореха, буквално крещяха документите, които получих в наследство.

Първата ми реакция беше да публикувам находките си. Обаче издателите, към които се обръщах, не проявиха никакъв интерес. „Аз мога да забъркам нещо по-интересно“, — каза един от редакторите по време на разговора ни. Разбрах, че не ме вземат на сериозно и това ме учуди и озлоби в еднаква степен.

След като претърпях неуспех, разбрах, че правя нещо не както трябва. Скоро осъзнах какво именно. Документите, които притежавах, бяха отделни елементи от голяма мозайка, от която много фрагменти липсваха. Документите не създаваха единна, цялостна, убедителна картина, затова не им вярваха. И тогава разбрах, че моя задача е да възпроизведа картината в цялата й пълнота. Това изискваше моят дълг пред баща ми; освен това за първи път разбрах какво означава истинският хазарт за изследователя!

В търсене на различни фрагменти от мозайката, изминаха ни повече, ни по-малко от дванадесет години. И едва сега съм готов да публикувам първата си книга, след която, надявам се, да последват и други. През тези години многократно рискувах доброто си име и дори живота си, попадах в различни истории, губех и отново намирах краищата на тънките нишки, водещи към скритата в мрака истина. Но оглеждайки се назад, не съжалявам за това, че избрах този път.