Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 5

Ганс-Ульрих фон Кранц

И сега, когато пиша тези редове, той стои пред мен — този стар, олющен сейф, произведен от фирмата „Манесман“ през 1936 година. За тези години бях свикнал с вида му. Спомням си, когато за първи път го отворих и взех в ръцете си дебелите папки с документи. Най-отгоре лежаха няколко досиета. Бях учуден — защо му е трябвало на баща ми толкова години да пази сведения за отдавна умрели хора, вероятно нямащи никакво отношение към него?

И едва после, след като се задълбочих в четене на написаните на машина редове, разбрах. Тези хора са били пряко свързани не само със съдбата на моя баща, но и със съдбата на цяла Германия и на целия свят. Защото именно те — волю или неволю — са били учители на Адолф Хитлер.

През изминалите години узнах за тях много нови неща, които липсваха в досиетата на моя баща. Източниците на информация няма да разкривам — някои сведения са получени по не съвсем редовен начин, други са ми предадени при условие да пазя най-строга тайна. И така, ще започна с първия от тях, когото в кръговете на тайнствения институт „Аненербе“, или „Наследството на предците“, наричали предтеча.

Предтечата

Йорг Ланц фон Либенфелс (във всеки случай така този човек наричал себе си) дошъл на този свят, според собствените му думи, в Месина на 1 май 1872 година. Детските му години са покрити с мрака на неизвестността. Съдейки по всичко, Ланц сам е унищожавал свидетелствата за истинското си минало, замествайки ги с красива измислица. Впрочем някои неща от разказите му все пак били истина.

В частност, става дума за интереса му към Средновековието. От ранни години Ланц се увличал от рицарски романи, пленявала го суровата мощ на духовно-рицарските ордени. Именно тях той смятал за духовен елит на тогавашното общество. Според собственото му признание на първо място за него винаги бил орденът на тамплиерите, чиято история той знаел отлично. Още повече че тази история действително съдържала немалко вълнуващи страници. Орденът, основан в епохата на Кръстоносните походи за защита на Гроба Господен в Йерусалим, за кратко време станал „държава в държавата“, натрупал огромни богатства и активно се намесвал в европейската политика. Покрай всичко останало тамплиерите основали собствени научни центрове, където активно се занимавали с астрология, магия и прочие забранени науки. Така орденът на тамплиерите, отначало оръдие на римския папа, започнал да представлява опасност за него — впрочем, както и за много крале в тогавашна Европа. Тези сили, след като се обединили, обаче, нанесли мощен удар на ордена, арестувайки наведнъж цялата му върхушка по обвинение в магьосничество и ерес. Орденът бил унищожен, но никой никога не успял да открие нито богатствата, нито хранилищата на неговите знания. Тези скрити съкровища вълнували ума на малкия Ланц, подтиквайки го да измисля романтичното си минало.