Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 6

Така, според собствените му думи, той бил син на барон Йохан Ланц фон Либенфелс, представител на старо швабско семейство, чиито корени се отнасяли към XV век. Основателят на това семейство стремително се издигнал от прост бръснар благодарение на самоотвержената си служба на германския император. Тази традиция продължили неговите потомци; всички Либенфелс така или иначе се посветили на военна или духовна служба. А почти всички жени от рода в продължение на много векове ставали абатиси в различни немски манастири. Вероятно именно заради това родът твърде бързо угаснал — от края на XVIII век не намерих нито едно сведение за Либенфелс. Затова вероятно е знаел и Ланц, който по такъв начин можел безнаказано да си присвои родовите предци. Може би отначало това е било само игра, която самият той скоро започнал да възприема насериозно.

Кой в действителност е бил той? Адолф Йозеф Ланц се родил през 1874 година в едно от предградията на Виена. Баща му бил учител по история и оказал огромно влияние на мирогледа на сина си. Успях да открия свидетелство на един негов познат, който твърдеше, че Ланц-старши бил ярък привърженик на великогерманската идея и отдавал голямо значение на славното минало на немския народ. На стените в дома му висели хералдични щитове и старинно оръжие. Именно в такава обстановка раснал младият Адолф Йозеф. Но ако за бащата всичко това било не повече от увлечение, синът възприемал рицарската романтика напълно сериозно и отишъл далеч зад пределите, до които неговите родители искали да заложат романтичните му наклонности. В семейството назрявал сериозен конфликт, който се разразил през 1893 година. Младият Ланц, скъсвайки отношенията си със своя баща, влязъл в ордена на цистерцианците под името брат Георг.

Цистерцианският орден е един от малкото средновековни ордени, просъществували до наши дни. Той не е много известен сред широките кръгове (за разлика, например, от йезуитите или прословутия „Опус Деи“), но е твърде влиятелен. Дълголетието му обуславяли две обстоятелства: първо, твърде суровият устав, който не бил променян от XII век, и, второ, откъснатостта от светските дела и извънредно мирният му характер. Последното малко устройвало Ланц, но изборът не бил голям. И той, потапяйки се в атмосферата на своите любими рицарски романи, със завидно усърдие започнал да гради духовната си кариера.

През първите години от пребиваването си в ордена Ланц се представил откъм най-добрата си страна. Успях да открия в манастирските архиви характеристика, която му дал игуменът:

Сред останалите послушници този се отличава със своето усърдие и вяра. Свято почита нашия устав, понеже счита всяко слово в него за вдъхновение от Бога. Най-ценното в този млад човек е това, че е съвършено защитен от всички вредни влияния на времето; той вижда себе си влизащ в Йерусалим начело на победоносна кръстоносна армия. Тези мечти не са опасни, понеже по такъв начин той става един от рицарите на нашата църква, рицари, които толкова ни липсват в днешния атеистичен век. Развитият интелект на този юноша ни кара да лелеем най-светли надежди за неговото бъдеще. Той има всички дадености да стане един от онези, с които се гордее нашата църква.