Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 2

Ние издаваме тази книга и затова че темата за тайните на Третия райх сега е много популярна. За съжаление, рафтовете на книжарниците са запълнени предимно с недобросъвестни имитации, бездарни измислици по нея. За разлика от тази продукция, която езикът не се обръща да назове другояче, освен отпадъчна хартия, книгата на Кранц въпреки живия и увлекателен стил на изложението е истинско сериозно изследване, базирано на богат фактически материал.

Впрочем — да спрем дотук и да ви оставим, уважаеми читатели, насаме с блестящото произведение на Кранц, което, без съмнение, ще ви накара да погледнете поновому на много, всъщност, отдавна известни факти.

Слово към читателя

„Син на есесовец“ — това прозвище ми се лепна още в най-ранното ми детство. Тогава не разбирах какво означава, но не се обиждах — казваха го обикновено без всякаква злоба или презрение. В тихата, безгрижна Патагония световната война изглеждаше, както и всичко ставащо в Европа, като нещо далечно, почти нереално. При това повечето от онези, с които общувах през детските си години, бяха жители на селища с немски колонисти, в едно от които беше родена и моята майка, и където през далечната четиридесет и пета година беше пристигнал моят баща.

Да, той действително е бил есесовец. Но не от онези, които са стояли в наблюдателните кули на многобройните концлагери. И не от онези, които са се сражавали на фронта в състава на елитните части. Когато нацистите дошли на власт; моят баща бил млад, но вдъхващ големи надежди учен, изучаващ историята и традициите на древните германци. Твърде бързо всички тези изследвания взело под свое покровителство всемогъщото СС на Хенрих Химлер. Пред моя баща стоял много прост избор: или да стане есесовец, или да се откаже от любимата си работа. Той избрал първото. Историята показала, че това е бил неправилният избор, но можем ли днес да го обвиняваме в това?

Баща ми почти не говореше за научната си работа. Той се издигнал до високото звание оберщурмбанфюрер на СС, което примерно съответствало на армейския ранг майор. Когато Германия загубила войната, Хенрих фон Кранц избягал в Аржентина, където срещнал моята майка и където през 1950 година се появил на бял свят авторът на тези редове. Баща ми не обичаше да разказва подробности за бягството си, казваше само, че се е спасявал от възможна разправа, която заплашвала всички есесовци независимо от това, дали са били замесени във военни престъпления или не.

До известно време вярвах на това. Едва много по-късно, през студентските си години, когато започнах сериозно да се интересувам от историята на Третия райх, по неволя се замислих за истинността на думите му. В СС са служели стотици хиляди хора, от тях десетки хиляди са били офицери. Смъртната присъда и затворът са били участ за някои от тях, главно за онези, чиито ръце са били изцапани с кръв. Именно тези хора са се стремили да се скрият в Латинска Америка. Изследователи като моя баща сравнително спокойно преживели първите години след поражението във войната и дори успели да се върнат към работата си на учени. Защо все пак е избягал? И още една загадка: след пристигането си в Аржентина той изцяло зарязал науката и започнал да се занимава с банална търговия. Защо?