Читать «Тайните на Третия райх. Аненербе — секретният проект на Хитлер» онлайн - страница 16

Трябва да кажа, че много съвременници си спомняли за Хитлер именно като за медиум. Така например един от тях писал:

Като го гледаш, си спомняш за медиумите. През повечето време това са обикновени, незначителни същества. Внезапно, като че ли от небето, ги спохожда сила, власт, излизащи извън обикновените мерки… Медиумът е обладан от демони. Изчерпвайки този порив, той отново изпада в нищожество. Абсолютно съм убеден, че нещо подобно ставаше и с Хитлер. Персонажът с това име биваше временно обладаван от квазидемонични сили. Това беше съединение на баналност с изключителност — непоносима двойственост — веднага се усещаше при контакт с него. Подобно същество би могъл да измисли Достоевски: съединение на болезнен безпорядък с тревожно могъщество.

Същото казвали и много други негови съвременници.

Този, който слушаше Хитлер, внезапно виждаше пред себе си вожда на славата… като че ли се осветяваше тъмен прозорец. Господинът с мустаци като с четка се превръщаше в архангел… После архангелът отлиташе и оставаше само умореният Хитлер със стъкления поглед.

* * *

Погледнах го в очите: те станаха като на медиум… Понякога изглеждаше, че нещо се вселяваше в оратора отвън. От него се излъчваше електричество… После той отново ставаше малък, посредствен, дори вулгарен, изглеждаше като издъхващ — като че ли акумулаторите му напълно се бяха изтощили.

* * *

Хитлер напомняше медиум по време на спиритически сеанс. Като че ли от общуването с духовете лицето му се озаряваше от невиждана вътрешна енергия и невзрачното човече в очите на тълпата се превръщаше във всемогъщ и страшен бог, познаващ всичките й най-съкровени въжделения. Всички, които се оказваха пред него в този момент, бяха готови да се хвърлят след него в огън и вода, да отидат на смърт, подчинявайки се на едно негово махане с ръка.

* * *

Той изпадаше в медиумен транс. Лицето му изразяваше екстатичен възторг. Зад този „медиум“, без съмнение, стоеше не един човек, а група, съвкупност от енергии, магическа енергоцентрала.

Впоследствие мнозина ще говорят за това, че Хаусхофер се е излъгал в Хитлер, че ученикът му се е оказал твърде нисък интелект, който не му позволил да възприеме идеите на своя учител. Това било истина, но не цялата истина. Хаусхофер е знаел истинската стойност на своя медиум, но просто не е имал друг избор. На първо време той е искал по-скоро да пристъпи към изпълнението на своя мащабен проект и за него е бил подходящ всеки, способен да транслира идеите му до масите. Макар и в изкривен, вулгарен вариант, но иначе масите е нямало да ги разберат! А после, когато Хитлер достигнал върха на своето могъщество, е било твърде късно да променя каквото и да било.

Запазили са се множество факти, свидетелстващи за тясната връзка на двамата толкова различни един от друг индивида. От 1923 до 1933 година Хитлер и Хаусхофер практически не са се разделяли, намирали са се в постоянен контакт. Където и да отивал бъдещият фюрер, професорът го следвал като невидима сянка. В същото време съществено се увеличили членовете на „Светещата ложа“, която Хаусхофер позиционирал като организация, способна да контролира Хитлер, а към това с всяка година са се стремили все повече и повече представители на немския елит. Да си поиграят с опасното оръдие се искало на мнозина. Само че… кой от тях в края на краищата се превърнал в оръдие?