Читать «Тази планета е обитаема» онлайн - страница 4

— Не, разбира се, че не си. Ще го направиш. Но разбери, ние нямаме право да рискуваме, след като става въпрос за живота на разумни същества. Никакво право!

— Дори ако е възможно, би трябвало да запазим сградите и съоръженията на разумните същества — добави Вторият наблюдател и автоматично запрелиства другите данни от последния тест на детектора. — Освен това там сигурно има и други живи същества, примерно някои редки видове животни или добитък. Може да си навлечем неприятности, ако стане нещо с тях. Не се знае как ще реагират обитателите на планетата. И във всички случаи ще са прави, тяхна е планетата. Детекторът регистрира само разумни същества и слава богу, защото в противен случай нямаше да ни е от полза. Но ни е необходимо и нещо като детектор за…

Последва учуден вик.

— Какво става? — осведоми се Пилотът.

Вторият наблюдател нервно запрелиства данните от последния тест, по който бе изготвена картата. След като намери това, което търсеше, каза бавно, сякаш се страхуваше да не се е заблудил:

— Това е… ето тук! — той енергично посочи една точка в средата на Тихия океан. — Този остров… не, като че ли е група острови… Преди пет дни бяха обитаеми.

— А сега… вече не са? — Логикът го погледна с нетърпение.

— А сега вече не са — повтори механично Вторият наблюдател, приковал поглед върху двете колони от цифри — старите и новите данни. — Дори океанът около островите е съвсем пуст, в радиус от… Като че ли са знаели точния обсег на антигравитационните ни лъчи!

Всички наскачаха, скупчиха се около Втория наблюдател и втренчиха погледи в изчисленията, дори техниците, които едва ли разбираха какво означават те.

— Наистина — измърмори Гравитаторът. — Точният радиус на антигравитационния лъч, като се прибави и безопасната дистанция… Удивително съвпадение.

— Това не е случайност — заяви уверено Четвъртият учен. — Значи все пак са ни открили.

Логикът се съгласи с него.

И аз така мисля, не е случайност. Може би случайно са попаднали на точния радиус, но фактът, че ни освобождават място за кацане?… Ще успееш ли да се спуснеш? — попита той Пилота.

— Да, сигурно. Въпреки че бих предпочел да се приземя на по-твърда основа.

— Това е покана! — каза настойчиво Логикът, като че ли другите не го бяха осъзнали отдавна.

Гласовете:

— Готови сме най-сетне. Как вървят нещата?

— Всичко протича нормално. Само балонът… Сякаш нещо го притиска отгоре.

— Не говорете глупости. Сигурно подемната сила е понамаляла. Нищо чудно при такова голямо закъснение. Но все още се държи, нали?

— Тъй вярно.

— Е, добре, значи всичко е наред. Крайно време беше, и без това трябваше да чакаме доста дълго.

Пилотът наблюдаваше съсредоточено уредите пред командния пулт. Всички освен Гравитатора и Машиниста, които дежуреха до гравитационните машини, готови да се намесят и при най-малката неизправност, бяха наобиколили Пилота, за да наблюдават кацането. Двамата Наблюдатели контролираха чрез пси-детектора зоната за приземяване, за да могат да отклонят кораба, в случай че внезапно се появят разумни същества. Всички мълчаха, защото знаеха колко трудна бе задачата на Пилота.