Читать «Тази планета е обитаема» онлайн - страница 5
Ерик Симон
Балансирайки внимателно върху антигравитационния лъч, космическият кораб се спусна към планетата, за да осъществи така желания контакт с разумните същества. Щяха да изследват планетата, да се запознаят с нейните обитатели, учените да разменят знания и опит. Може би разумните същества се нуждаеха от тяхната помощ, а и те можеха да им помогнат. По-късно щяха да се появят други кораби и с течение на времето щеше да се установи трайна връзка между всички обитаеми планети. Биха могли заедно да изследват други светове. И тогава щеше да има много нови възможности, това бе само първата крачка…
— Работят ли наблюдателните уреди?
— Тъй вярно, господин полковник.
— Всички? А вторият комплект сеизмографи и телексите? Проверихте ли лично?
— Тъй вярно, господин полк… Там! Самолет! Точно над… не, хеликоптер! Трябва да е хеликоптер!
— Къде? Не виждам нищо. Имате халюцинации, сержант. Опомнете се!
— Но…
— По дяволите! Приказвате глупости! И въобще откъде може да дойде? Държим под наблюдение цялото въздушно пространство. Никой не може да е толкова луд! Капитане, колко време ни остава?
— Петдесет и осем секунди. Петдесет и шест…
Бяха вече съвсем близо. Скоро корабът щеше да се приземи, щяха да изключат гравитационните машини и да поздравят жителите на планетата…
— Там има нещо! — извика внезапно Вторият наблюдател. — Почти под нас!
— Разумни същества? — извика ужасен Логикът.
— Не… някакъв голям предмет се носи във въздуха. Няма разумни същества. Но бихме могли да го повредим.
След възклицанието на Наблюдателя Пилотът, който бе преустановил спускането и бе задържал кораба почти неподвижен, каза спокойно:
— Не се страхувайте. Ще се разминем. Мисля, че ще успея. — Посегна към командния пулт, корабът продължи да се спуска. След няколко минути трябваше да се приземи.
— Може би това е уред, с който разумните същества следят кацането ни — каза Логикът.
Напрегнато гледаха екрана, на който вече се виждаше островът в най-малки подробности. Не успяха дори да осъзнаят светкавичната експлозия, понеже бяха много близо до слънцето, пламнало до тях за части от секундата.
— Пълен успех, господин полковник. В щаба са много доволни.
— Знам. А как е сержантът?
— Нервен срив. Продължава да твърди, че било хеликоптер. Но вече е по-добре. Нашите психиатри ще му избият тази натрапчива идея от главата, сигурен съм.
— Е, да, в известен смисъл мога да си го обясня. Продължителното психическо натоварване… И после тази история с яхтата непосредствено преди това.
— Разбира се, че бяха халюцинации. В противен случай сега нямаше да можем да се оправим с протестите.
— Именно. И без това тази работа вдигна много шум. При това островът е наш. А на собствена територия можем да провеждаме опити с ядрено оръжие колкото си искаме.
Информация за текста
Erik Simon
Сканиране: Хесиона, 2008
Разпознаване и редакция: Boman, 2009
Издание:
Ерик Симон. Чужди звезди. Разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986
Библиотека „Галактика“ №78 ’86
