Читать «Тази планета е обитаема» онлайн - страница 2
Ерик Симон
— А езикът? Какво казват те? Открили ли са ни вече? — искаше да разбере Четвъртият учен.
Вторият учен го погледна безучастно и дори малко гузно.
— Пак старата песен. Все още не сме в състояние да преведем езика им. Опитах на Голямата изчислителна машина, Ертис ми помагаше. Дори включихме паралелно логичния му анализатор, но без резултат.
— Уви, прав е — добави Логикът със съжаление.
— И какво ще стане сега? — попита Четвъртият учен.
— Значи все още не знаем дали са ни открили — намеси се в разговора Третият учен, който като физик нямаше много работа около установяването на контакти.
— Те се намират в ранния стадий на космическите полети. Вероятно съвсем в началото — съобщи Първият наблюдател, който току-що бе влязъл в централната лаборатория и не бе чул началото на разговора.
— Значи сигурно са ни забелязали — установи Четвъртият учен. — Доста е вероятно при това равнище на техниката им.
Логикът не беше съвсем уверен.
— Не е задължително. Зависи в коя фаза на космическите полети се намират.
— Нали точно това казах — отвърна раздразнено Първият наблюдател. — Съвсем в началото. Разполагат с известно количество космически ракети без екипаж, предимно такива, които обикалят около планетата. Може да са стигнали дотам, че да изпращат от време на време и по някой малък кораб с екипаж, но много рядко. Във всеки случай не успяхме да открием нито един. Може би въобще нямат космонавти.
— Ето, виждате ли — констатира Логикът със задоволство. — Сигурно ни смятат за един от техните спътници без екипаж. Доста е вероятно, след като имат толкова много.
— Тогава ще сме принудени да кацнем без предупреждение — каза Четвъртият учен.
— Както в повечето случаи — заключи Логикът.
— Тези хора трябва да са побъркани. Разбраха, че районът наоколо е блокиран, и знаят какво ще се провежда. Сигурно животът им е омръзнал. Трябва просто да не им обръщаме внимание и да продължаваме.
— Не е възможно. Дори и да са малко откачени, все пак са хора. Обществеността…
— Съобщение за полковника.
— Хванахте ли ги най-после?
— Тъй вярно. Кръстосвачът ни отклони яхтата. Сега ги извеждат от опасната зона.
— И тези идиоти естествено протестираха.
— Тъй вярно. Казаха, че ще се оплачат. Това били международни води и въобще държали сме се наистина безобразно.
— Така си и знаех. Правят го умишлено. Объркаха ни плана за действие. Ще трябва да изчакаме до утре. Да не съм чул още веднъж някой да се мотае в забранената зона. Разбрахте ли, капитане?
Няколко дни по-късно пак се събраха в централната лаборатория. През по-голямата част от дискусията спореха специалистите — Логикът, ръководител на експедицията, двамата Наблюдатели, Четвъртият учен, отговарящ за чуждите цивилизации, и Вторият учен, който като лингвист подготвяше установяването на контакта. Другите учени и техниците едва ли можеха да се изкажат.