Читать «Тази планета е обитаема» онлайн - страница 3
Ерик Симон
— Наистина не знам какво щяхме да правим без детектора — каза Вторият наблюдател, преглеждайки най-новите данни от уреда. — Ако не знаехме с точност къде има и къде няма разумни същества, въобще нямаше да можем да кацнем. Поне докато не установим радиовръзка с тях. Сигурен ли си наистина, че още не са ни открили? Доста време мина.
— Почти съм убеден — отговори Вторият учен. — Ако допускаха, че съществуваме, положително щяха да ни изпратят сигнали. Не обичайните излъчвания, а нещо по-просто — поредица от числа или нещо друго. Не засякохме нищо подобно. Нашите предавания също са безрезултатни, сигурно ги смятат за свои собствени. Там долу говорят най-различни езици.
— Значи все пак успя да преведеш нещо? — попита учудено Гравитаторът.
— Разбира се, че не. Само забелязах, че отделните думи спадат към различни групи и системи, но не мога да разбера какво означават. За да успея да свържа думите и съответните им понятия, е необходима много по-голяма информация, необходим е пряк контакт. С една дума: трябва да кацнем.
— Къде? — попита Логикът.
— Да погледнем картата — предложи делово Първият наблюдател. — Най-големите необитаеми области са около полюсите на планетата. Тук — той посочи с пръст върху разгърнатата карта — има цял континент, който практически е необитаем.
— Какво означава „практически необитаем“? — прекъсна го Логикът. — Има ли там разумни същества, или не? Ти много добре знаеш, че съгласно Висшия принцип…
— … при кацането не бива да навредим на нито едно разумно същество. Знам — довърши започнатото изречение Първият наблюдател.
— На нито едно! — повтори Логикът настойчиво.
— Да, разбира се. Ето на този континент има няколко места, където са се заселили разумни същества, предимно по крайбрежието. Но между тях се простират напълно безлюдни области. Така е на островите на другия полюс и в няколко изолирани района на континентите. — Показа Либийската пустиня, южната част на Арабския полуостров, басейна на река Тарим и части от Австралия. — Но и там се придвижват отделни групи. Въпреки това би трябвало да намерим нещо подходящо.
Четвъртият учен се наведе над картата, която сам бе начертал.
— Полярните области отпадат. Те едва ли ще са най-доброто място за осъществяване на контакт. Все едно да останем в орбита, разликата няма да е голяма. Но тук би било удобно, ако разполагаме с достатъчно свободно пространство. Непосредствено до мястото на кацане има гъсто населена област. А това много би улеснило контакта с тях. — Имаше предвид Либийската пустиня и долината на Нил.
— Възможно ли е това според последните данни от пси-детектора? — обърна се Логикът към Втория наблюдател, който сравняваше новите и старите стойности.
— Коя област имаш предвид? Аха… Да, възможно е. Там положително никой няма да попадне в полето на антигравитационните лъчи.
— Напълно ли си сигурен? — попита Логикът още веднъж. — Съобразил ли си се с разсейването на лъчите? Трябва да помислиш и за Пилота, такова точно кацане на чужда планета… Понякога…
— Някога да съм… — реагира раздразнен Пилотът и Логикът веднага уточни: