Читать «Сянката на чинара» онлайн - страница 4

Имаха общо минало. През 1983 г., когато Ози за пръв път се кандидатира за шериф, трябваше да се бори с трима конкуренти, а нямаше никакви пари. Тогава му се обади Сет Хъбард. Ози не го познаваше, но впоследствие щеше да научи, че този човек се стреми да не се набива на очи. Сет живееше в североизточния край на окръг Форд, почти на границата с окръг Тайлър. Обясни, че се занимава с добив и търговия с дървесина, че има дъскорезници в Алабама и доста фабрики. Говореше като успял човек. Предложи да финансира кампанията на Ози, но само ако приеме парите в брой. Двайсет и пет хиляди долара в брой. В кабинета си, на заключена врата, Сет Хъбард отвори една кутия и показа парите на Ози. Кандидат-шерифът обясни, че даренията за кампанията трябва да бъдат публични и така нататък. Сет пък му обясни, че не желае неговото дарение да бъде публично оповестено. Или пари в брой, или сделката отпада.

— Какво искате в замяна? — попита Ози.

— Искам да ви изберат. Нищо повече — отговори Сет.

— Не съм сигурен.

— Мислите ли, че конкурентите ви приемат пари под масата?

— Вероятно.

— Разбира се, че приемат. Не бъдете глупав.

Ози прие парите. Реорганизира кампанията си, спечели трудно на полуфиналите и размаза противника си на изборите. След това два пъти се отбива в кабинета на Сет, за да му благодари, но господин Хъбард все го нямаше. Не отговаряше и на телефонните му обаждания. Ози дискретно разпитваше разни хора за информация относно господин Хъбард, но на тях почти нищо не им бе известно. Говореше се, че е натрупал пари от мебели, но никой не знаеше със сигурност. Притежаваше двеста акра земя близо до дома си. От време на време ходеше на църква.

Четири години по-късно конкуренцията на Ози не беше сериозна, но въпреки това Сет настоя да се срещнат. Отново му даде двайсет и пет хиляди долара и отново потъна вдън земя. А ето че сега бе мъртъв — сам си беше надянал примката и от тялото му се стичаше дъждовна вода.

Последен пристигна Фин Плънкет, който трябваше да установи официално смъртта.

— Да го свалим — каза Ози.

Развързаха възлите, въжето се разхлаби и тялото на Сет се свлече надолу. Поставиха го върху носилка и го покриха с термоодеяло. Четирима мъже с мъка го отнесоха до линейката. Ози последва малкото шествие, смутен като всички останали.

Вече пета година беше на този пост и беше виждал много трупове. Нещастни случаи, катастрофи, няколко убийства и самоубийства. Но не беше претръпнал, не беше закоравял. Беше звънил късно нощем на родители и съпрузи и винаги се ужасяваше от следващото такова обаждане.

Добрият стар Сет. На кого да се обади Ози сега? Знаеше, че Сет е разведен, но нямаше информация дали се е женил отново. Нищо не му беше известно за семейството му. Сет беше към седемдесетгодишен. Ако имаше вече пораснали деца, къде бяха?

Е, щеше съвсем скоро да разбере. Докато караше към Клантън, следван от линейката, Ози започна да се обажда на хора, които евентуално знаеха нещичко за Сет Хъбард.