Читать «Сянката на чинара» онлайн - страница 319

Ансил чуваше гласовете им и виждаше лицата им, но не ги забелязваше. В съзнанието му се стелеше мъгла, беше се пренесъл на друго място в друго време.

— Не съм сигурен, така ми се струва. Всички чинари бяха еднакви, в права редица. Ловяхме риба ей там — отново посочи той. — Двамата със Сет. Точно там. — Въздъхна мъчително и се намръщи, после затвори очи и поклати глава. Когато отново ги отвори, прошепна: — Адска ужасия.

— Ансил, внучката на Силвестър е тук — каза Лушън. — Искаш ли да се запознаеш с нея?

Ансил се отърси от унеса и рязко се извърна.

— С удоволствие.

Лети се приближи и протегна ръка. Ансил нежно обхвана раменете й и здраво ги стисна.

— Много съжалявам — каза той. — Много съжалявам.

След няколко секунди тя се освободи и отвърна:

— Стига, Ансил. Миналото си е минало. Да сложим точка. Ела да се запознаеш с децата и внуците ми.

— С удоволствие.

Представиха го на Порша, на Карла, на Ози, на Хари Рекс и на останалите от семейството на Лети. След това Ансил за пръв път видя племенника си, Хършъл Хъбард. Всички говореха един през друг, докато се отдалечаваха от чинара към събралите се на пикник хора.