Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 75

— Това беше преди две години, но да, Рей беше в отлично здраве. — Тя посочи с горящия край на цигарата си към сградата. — Как се е озовал тук?

— Добър въпрос, госпожо. Като изключим дрехите му, не открихме никакви негови лични вещи в стаята, а от рецепцията казват, че не е регистриран като гост.

— Нищо не разбирам.

— Някой е проникнал с взлом в стаята, най-вероятно снощи, и е оставил вътре трупа. След това са сигнализирали в полицията за местонахождението му.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Освен това съдебната лекарка смята, че той е мъртъв от доста време. Температурата на тялото сочи, че може би е съхраняван някъде в хладилна камера.

Родригес наблюдаваше внимателно Мари, сякаш я предизвикваше да изплюе камъчето. Тя поглеждаше ту него, ту мен.

— Обяснение ли очаквате?

— Рей е починал от естествена смърт, госпожо Пери, но не е бил сам. Някой очевидно е местил трупа и вероятно е имал сериозна причина да го направи.

— Съжалявам, че не мога да ви бъда от полза. Свободна ли съм да си тръгна?

— Как най-лесно можем да се свържем с вас, ако имаме други въпроси?

— Утре имам уговорена среща. Иначе съм на мобилния си телефон. Допускам, че знаете номера.

Родригес кимна.

Тя пусна угарката си на земята и я стъпка с крак.

— Между другото, медиите…

— Засега всичко е тихо. В един момент съдебната лекарка ще направи изявление, че са открили Рей. След което…

— Кога ще стане това?

— До два-три дни. Може и седмица.

— Ще ми се обадят ли, преди да подадат доклада?

— Разбира се.

— Благодаря ви.

Наблюдавахме я, докато крачеше към колата си. Преди да седне зад волана, тя се обърна и ми хвърли един последен поглед. След което потегли.

— Какво мислиш? — попитах аз.

— Ако Рей не беше починал от естествена смърт, сега щях да съм я арестувал и да я разпитвам.

— Толкова ли са зле нещата?

— Можеш да си сигурен.

Родригес извади продълговат жълт плик и ми го подаде.

— Какво е това? — попитах аз.

— Твоят човек, Рафаел Рамирес.

— Какво е направил?

— Тази вечер е на работа. Приключва в полунощ. Ще мина да те взема.

— Защо?

— Прочети доклада. Ще се видим довечера. И на твое място бих държал под око вдовицата на Рей Пери.

31

Рафаел Рамирес работеше в 12-и полицейски участък в Ниър Уест Сайд. Двамата с Родригес седяхме на паркинга и наблюдавахме колата му — нов модел джип „Чероки“.

— След колко време му свършва смяната? — попитах аз.

Родригес погледна часовника си.

— След две-три минути.

— Мога и сам да се оправя, Винс.

Винс разпери единия от десетте пръста на ръцете си, с които стискаше волана.

— Искам лично да го предупредя.

Поседяхме още минута. По Расин Авеню профуча кола. Младо момиче се беше подало от прозореца й и крещеше нещо неразбираемо. После отново настана тишина.

— Нещо ново около Рей? — попитах аз.

— Получили са резултатите от кръвните изследвания. Определено е имал левкемия. Докторът каза, че вероятно се е разболял преди по-малко от година.

— Нещо друго?

— Съдебната лекарка казва, че могат да изчакат с доклада максимум до седмица.

С отварянето на вратата върху паркинга се разля светъл правоъгълник. Отвътре се подадоха двама току-що освободили се от смяна полицаи, мъж и жена, и тръгнаха към колите си. След тях още двама.