Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 72

— Той лично ли ти го каза?

— Тази сутрин разговарях с него.

— В такъв случай знаеш къде е.

— Не точно, но това няма значение. Той иска да играя соло и е прав. Трябва да ударя Боунс и „Бийкън“ там, където са най-уязвими.

— И къде е това?

Боунс твърди, че с дъщеря му не се понасят, но аз не му вярвам. Всъщност мисля, че тя е в центъра на всичко. Намери ли човек да наглежда Рейчъл?

— Застава на пост още тази вечер.

— Дай знак, когато застъпи.

Родригес кимна към превързаната ми ръка.

— Колко е сериозно положението?

— Не колкото с О’Донъл.

— Върви си вкъщи и се наспи.

— Тръгвам.

Паркирах малко след жилището на Рейчъл. Двигателят на колата ми боботеше тихо, докато се охлаждаше, а часовникът на таблото показваше 19:45. Пуснах радиото, открехнах прозореца и се загледах в светлините, които се отразяваха в прозорците. Нечии фарове ме заслепиха за момент, докато миналото ме обгръщаше отвсякъде като дим, замъгляваше стъклата и огледалата на колата ми и покриваше очите ми като кадифе. Вдигнах здравата си ръка, за да избърша предното стъкло, и я видях — приседнала на ръба на старата ми вана, вдигнала едното си стъпало. Лакираше ноктите си и отпиваше от чашата с горещ чай. Гледах я как си слага лака. Слушах я как си тананика. Попивах всичко, което един ден щеше да кръжи около мен, независимо дали го исках или не. Как прехапваше долната си устна миг преди да се усмихне. Как се усмихваше миг преди да се засмее. Миналото. С различните му форми и миризми. Отворих очи и разтърсих глава. Часовникът на таблото показваше 21:23. Родригес беше до мен в колата си. Бавно свали прозореца.

— Не ти казах да спиш на улицата, Кели.

— Само за момент притворих очи. Откъде разбра, че съм тук?

Той сви рамене.

— Случайно се досетих.

— Хората ти заели ли са позиция?

— Те виждат теб, а ти тях не. Утре ще минат през апартамента й да го огледат.

— Благодаря ти, Винс. Задължен съм ти.

— Ще ми кажеш ли на каква опасност е изложена?

— Това е обикновена предпазна мярка.

— Ще говориш ли с нея по въпроса?

— Не съм сигурен.

— Изобщо някога ще й проговориш ли пак?

— И това не знам.

— Като малко дете си, Кели. Върви си у дома и се наспи.

Родригес вдигна прозореца си и потегли. Останах още час да наблюдавам апартамента, докато светлината в спалнята угасна.

30

Откриха трупа на Рей Пери на другата сутрин. Бях в офиса си, пиех кафе и тъкмо мислех да се обадя на вдовицата на Джак О’Донъл, когато телефонът ми иззвъня. Родригес пътуваше към мястото на произшествието и още не знаеше подробности. Качих се в колата и тръгнах към мотел „Амбасадор“ — една от многото подобни дупки по протежение на Линкълн Авеню южно от „Девън“, където се наемаха стаи на час. Паркингът беше празен, ако не се брояха една полицейска патрулка, два вана от съдебномедицинската служба на окръга и автомобилът без отличителни знаци на Родригес, който тъкмо слизаше, когато спрях до него.

— Беше ли вече вътре? — попитах го.

Той поклати глава.

— Знам само, че е постъпил анонимен сигнал за труп, който впоследствие бил идентифициран като Рей Пери. Управителят на мотела твърди, че стаята не била наета.