Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 64

Старият политик се изхили на себе си и постави пурата така, че пепелта й надвисна от ръба на масата. После се наведе напред и ме потупа по ръката.

— Ето защо такъв като теб никога не може да събере срещу нас достатъчно доказателствен материал, който да издържи в съда. Дори да го направиш, ще трябва да го дадеш на някое ченге, чийто шеф, или шефове, са част от „Бийкън“. Също и всички по-важни прокурори в щата и половината действащи съдии. Доникъде няма да стигнеш. А пък онзи, който ти го е дал, ще се прости с кариерата си. Или с нещо по-сериозно.

— Никой не може да се крие вечно.

— Ние сме много дискретни. Нашите интереси са тясно дефинирани. И упражняваме сила само тогава, когато въпросните интереси са пряко засегнати.

— Не ти вярвам.

Боунс се обърна и погледна шкембелията.

— Той не ми вярва. — После отново към мен: — Мога ей сега да ти пусна един куршум в черепа, после да оставя тук пистолета с отпечатъците си и най-спокойно да си тръгна. Мисля, че това ще ти се стори убедително. Разбира се, ще си умрял, така че едва ли ще има смисъл да ти напомням какво съм казал.

— Какво те спира?

— Първото умно нещо, което казваш тази нощ. Има един-единствен човек, над когото нямаме контрол. Това е Рей Пери. И тук ти ще ни помогнеш. — Боунс стана от стола, мина зад гърба ми и се върна с един таблет. — Какво, изненадан ли си? Изкуфял дядка като мен. С шайбен телефон и така нататък. Какво разбирам аз от технологии? Нищо всъщност. Те ми го нагласяват и аз трябва само да натисна копчето и да пусна записа. Тоя съм го пускал сигурно десетина пъти.

Боунс обърна таблета към мен и натисна тъчскрийна. Клипът започна. Камерата беше поставена някъде в спалнята на Рейчъл Суенсън. Затворих очи, но това не помагаше. Чувах тихите стонове и мазното поскърцване на пружините — все звуци, които толкова добре познавах.

— След теб още двама минаха през леглото й. — Боунс бе понижил гласа си до дрезгав шепот. — Този тук е дилър на стоковата борса. Ние му платихме да направи записа. Чукането му дойде отгоре, като бонус.

Шкембелията се изкикоти, с което си заслужи да го отметна в мозъка си като сигурен кандидат за куршум. Боунс също, разбира се.

— Можем да откараме съдийката където си поискаме — каза той. — Да я съсипем професионално, финансово или просто да поръчаме да я изнасилят и после да й теглят куршума. Разбира се, всичко ще заснемем на видео и ще ти го пратим. Отвори си очите.

Подчиних се. Слава богу, екранът беше изгаснал. Боунс придърпа със стържене стола си по-наблизо и ме фиксира с немигащия си поглед на влечуго.

— Кажи на Рей, че си искам парите. Ако ми ги даде, ще забравим за него. И за теб също.