Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 61

— От „Бийкън“ твърдят, че това тук е нищо — каза О’Донъл. — Повърхностни напуквания, които лесно можели да се оправят.

— А така ли е?

Той извади стоманена рулетка от джоба на грейката си и я пъхна в една от основните цепнатини.

— Тази е близо двайсет и пет сантиметра дълбока. Стига почти до основата. Това е сериозен дефект — показва, че настилката се разпада. — O’Донъл прибра рулетката. — Към момента „Бийкън“ провеждат едновременно седем „ремонтни операции“ само по „Айзенхауър“. — Той се изправи и се огледа. — Скоро ще се съмне. Хайде да се връщаме при джипа.

По обратния път не казахме и дума. О’Донъл седна зад волана и аз се настаних до него. За пръв път забелязах детското столче, закрепено за задната седалка. Той ме закара обратно до колата ми, паркирана в една странична сляпа улица. Когато стигнахме, извади лаптоп и го включи.

— Кой е имейл адресът ти?

Дадох му го.

— Изпращам ти информация за три автомобилни катастрофи, станали на „Айзенхауър“ в последно време. Загинали са общо шест души. В това число три деца.

Той извъртя екрана така, че да видя снимката на десетгодишно момиче в ученическа униформа.

— Отидох лично на две от местата на катастрофите — продължи О’Донъл. — Вече бяха изкърпили голяма част от настилката, но успях да видя пораженията отдолу.

— И?

— Същите цепнатини, каквито видя тази нощ. Пътят направо се разпада.

— Това ли е причината за катастрофите?

— Шофьорите нямат никакви нарушения. Никога не са хващани да карат нетрезви. Времето е било хубаво. Не мога да го докажа, но… да, убеден съм, че пътят ги е убил.

Разгледах списъка със статиите. После се върнах към снимката на момиченцето.

— Ще ми я пратиш ли?

— Вече я имаш.

— А доказателства? Направи ли снимки на местата на катастрофите, когато отиде да ги видиш?

— Заснех малко видеоматериал, но няма да ти свърши работа.

— Защо?

— Не представлява категорично доказателство. В никаква степен.

— Може ли да видя записа?

О’Донъл погледна през прозореца към здравата телена ограда, която ни отделяше от шосето.

— Нека не прибързваме.

— Добре. И така, как са го направили?

— Кое?

— Как са успели да надхитрят системата? Да похарчат един милиард долара и да построят некачествен път, без някой да ги хване?

— Не е толкова трудно, колкото си мислиш. В случая вероятно са направили две неща. Първото са щатските кантари. Бетоновозите се теглят сутрин, на излизане от заводите на „Бийкън“. След това на щата се представя сметка за вложените суровини, която се основава на показанията от кантара.

— „Бийкън“ са пипали кантарите?

— Най-вероятно са пипали нещо по компютрите, които регистрират отчетената стойност. Пет тона строителен материал се вписва като шест и щатът получава фактура за толкова. И това всеки ден. За всеки камион. И то се трупа…