Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 104

— Не ти вярвам.

По устните на Мари пробягна едва доловима усмивка.

— Ще ти направя един подарък. Ще ти позволя да видиш внучката си. За последен път. — Тя кимна към отворения прозорец. — Намира се в едно такси отпред.

И двамата наблюдавахме как Боунс Макинтайър се надигна от стола си и затътрузи крака към прозореца. Наведе се над перваза и погледна надолу към улицата. Аманда Мейсън излезе от жълтото такси, хванала за ръка русо момиченце, облечено в небесносиня рокля. То вдигна глава нагоре, като закри с длан лицето си от слънцето. Аманда изчака няколко мига, после качи детето обратно в таксито. Боунс притисна чело към перваза на прозореца и затвори очи. Запитах се какво ли си мисли в момента. За дъщеря си? За внучката си? За парите? Чудех се къде свършва амбицията и къде започва злото, и дали някой си бе направил труда да очертае границата между двете. Боунс отвори очите си и се извърна назад, към Мари. В този момент се чу звън на стъкло и куршумът на снайпериста го улучи в тила с глух плясък. Боунс падна в краката на дъщеря си. Ноктите му изстъргаха по дървения под. След което умря.

46

Мари гледаше безизразно трупа на баща си.

— Това останалата част от плана ти ли беше?

— Никога нямаше да те остави да се измъкнеш — казах аз. — Двете с Ема никога нямаше да сте изцяло в безопасност.

Тя вдигна глава и ме погледна.

— А мислиш, че сега сме, така ли?

— Сега, когато баща ти е мъртъв, имате шанс. Хайде.

Вдигнах я от стола, на който седеше, и я поведох за ръка към кухнята.

— Кой го застреля? — попита тя.

— Боунс беше поставил човек отсреща, за да наблюдава апартамента. Предполагам, че са планирали да ни убият, след като баща ти си получи парите. Уолъс неутрализира техния стрелец, докато разговаряхме с Боунс. Когато беше готов, той ми изпрати есемес.

— Андрю застреля баща ми?

— Той се съгласи с мен, че това е единственият начин да гарантираме безопасността ти. Трябваше само да подмамим баща ти по-близо до прозореца. И аз си казах, че шансът да зърне внучката си би свършил работа.

Телефонът ми избръмча с нов есемес. Извадих го от джоба си и го прочетох. След което се върнах в дневната и вдигнах пистолета си от масата.

— Къде е Ема? — попита Мари с неспокоен глас.

— Андрю слиза долу на улицата в този момент. Той ще се погрижи всичко да е наред.

Отидох до входната врата и проверих ключалката. Мари ме следваше по петите.

— Какво се е случило?

— Нищо. Просто Андрю си мисли, че може би има втори стрелец…

— Ема.

Мари отвори вратата и хукна надолу по стълбите. След десет секунди прекоси фоайето на сградата и изтича на улицата. Аз бях на половин крачка зад нея. Първият куршум откъсна голяма треска от рамката на вратата. Дръпнах се назад. Следващите три изстрела ме приковаха в ъгъла зад вратата. Мари беше приклекнала зад едно волво. Стрелецът беше почти директно срещу нас от другата страна на улицата и се изместваше встрани, за да получи по-добра видимост към мен. След секунди щеше да я има. Претърколих се по тротоара и се изправих, подпирайки се на един джип. Шкембелията се показа между две коли с вдигнат нагоре пистолет, като ме търсеше с поглед пред вратата на сградата. Когато разбра грешката си, се извърна и стреля два пъти напосоки, като единият от изстрелите му пръсна предното стъкло на една кола зад гърба ми. С два куршума в корема го проснах по гръб в една цветна леха. После се обърнах и потърсих с поглед Мари.