Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 106

— Знае ли за майка си?

— Още не.

— А ти сериозно ли мислиш, че „Бийкън“ просто ще забрави за всичко това?

— Мари е мъртва. Рей е мъртъв. Боунс е мъртъв. Предполагам, че просто ще отпишат парите и ще гледат напред.

Родригес въздъхна и се надигна от масата.

— Родерик Хамптън — казах аз.

— Вече е вън. Всички обвинения са свалени.

— Еди Уорд?

— Погледнах набързо пистолета на онзи в лехата. Същият калибър, същият вид куршум. Утре ще направя балистична експертиза.

— Добре.

— Ще видиш ли пак малката Пери?

— Утре сутрин.

— Кажи на този, който се грижи за нея, да я отведе по-далече от тук. И се погрижи Боунс да не бъде открит.

48

С Андрю Уолъс се срещнахме на следващата сутрин в „Голдън Нъгет“ на „Дайвърси“. Цяла нощ Андрю бе шофирал с трупа на Боунс Макинтайър в багажника на колата си. Сега багажникът беше празен, а Боунс се намираше на дъното на новоизлетите основи за един мост в Индиана. Звучеше справедливо.

— Къде е Аманда? — попитах аз.

— Имаме среща тук.

— Тя приема ли ситуацията?

Уолъс си бе поръчал цяла купчина палачинки и беше зает да ги маже с масло и да ги полива със сироп.

— Защо да не я приема? Тя обожава момичето, а съпругът й е починал. Нищо не я задържа тук.

— Къде ще отидат?

Уолъс разряза палачинките с ножа си и поклати глава, докато дъвчеше.

— По-добре да не знаеш.

Беше прав.

— А ти?

— Аз ще им помогна да се настанят, после приключвам с тази история.

— А парите?

Уолъс сипа още сироп на палачинките си.

— На сигурно място са. Като му дойде времето, ще ги разделя на части, ще ги завъртя тук-там и в крайна сметка пак ще ги насоча към момичето.

— Нищо за теб?

— Аманда иска да получа пет милиона.

— И петдесет и пет за момичето, така ли?

— Аманда иска да оставим една солидна сума за семействата на жертвите, както и за няколко благотворителни фондации, които Мари й е посочила. Но на момичето никога няма да му липсва нищо, можеш да си сигурен. — Уолъс погледна навън през прозореца. Едно старо такси тъкмо отбиваше на паркинга. — Това са те. Знам, че вече говорихме по въпроса, но Аманда настоява и ти да вземеш своя дял.

Поклатих глава.

— Аз и без това получих за тази мисия повече, отколкото се бях пазарил.

— Сигурен ли си? Това са много пари. Ще променят живота ти.

Отвън Аманда Мейсън плащаше на шофьора. После тя и двете момичета застанаха на средата на паркинга и примижаха на утринното слънце.

— Не се съмнявам. — Извадих един плик и го бутнах през масата към него. — Кажи на Аманда да даде това на Ема, когато порасне достатъчно.

Уолъс го вдигна.

— Какво е това?

— Писмо. В което се разказва за майка й.

Уолъс пъхна плика в джоба си и се изправи.

— Мислиш ли, че ще тръгнат да ни преследват?

— Кой, „Бийкън“?

— Който и да било. Това са много пари.

— Последната следа, по която могат да стигнат до теб, е погребана в Индиана. Освен това в Чикаго винаги се оформя някоя нова далавера. Гледай напред и нагоре.

— Може би си прав. Както и да е, трябва да бягам. — Уолъс протегна ръката си. — Мари беше права. Ти си добър човек.

— Благодаря ти за помощта, Андрю.

— Е, ще се видим. Или пък не.