Читать «Съпругата на губернатора» онлайн - страница 103

Майкл Харви

— Това са семейни истории. Освен това беше отдавна.

— Но видеозаписът си е доста ясен. На него се вижда как Мейсън задушава бебето в креватчето му.

Боунс навлажни устните си с език. Когато заговори, зъбите му блестяха като полирани перли.

— И какво общо имам аз с това?

— Мейсън почина преди два дни. Точно преди да умре, той записа друг видеоклип. — Извадих втора флашка и я поставих на масата до първата. — В него доста подробно обяснява как ти си го наел да убие детето. Дори е записал и разговора си с теб. — Почуках с пръст върху флашката. — Всичко е тук.

Боунс извади от джоба си пистолет и го насочи към дъщеря си.

— Направих това, което трябваше да се направи. И което не смееше да направи никой друг.

Мари все още не се бе обърнала да погледне баща си. Извадих моя пистолет и се прицелих в корема му.

— Свали оръжието, Боунс.

— Ако ми е дошъл ред да умирам, по-добре да държа нещо в ръката си.

— Можех да те гръмна още преди десет минути, ако исках. Свали пистолета.

— Ти пръв.

Свалих пистолета и го поставих върху масата. Боунс направи същото. Телефонът в джоба ми избръмча, за да сигнализира за получен есемес. Никой в стаята не му обърна внимание.

— Не сме се събрали тук, за да уреждаме стари сметки — казах аз. — Искам просто да знаеш с какво разполагаме. И с какво няма да се разделим.

— Какво, изнудваш ли ме?

— Не мога да направя връзката между теб и Уорд или Гогин. Така всички ще бъдат доволни от споразумението, което ще сключим.

— Къде са парите?

Извадих лист хартия и го бутнах по масата към него.

— Това са банкови сметки, по които могат да се извършват преводи на чието име пожелаеш. Мари задържа десет за себе си и десет за семействата. Докато тя е в безопасност, парите ще текат по график в следващите три години.

— А откъде мога да бъда сигурен, че тя ще удържи на думата си, след като си тръгнем от тук?

— Имаш две причини. — Вдигнах два пръста нагоре. — Едната съм аз.

— Ти?

— Живея в Чикаго и няма да ходя никъде. Ако Мари не спази уговорката, аз съм дал живота си в залог. Познаваш дъщеря си. Смяташ ли, че ще ме остави току-така да умра?

Боунс помисли малко и кимна.

— А коя е другата причина?

Погледнах Мари, която се извърна на стола и се наведе напред към баща си. За момент имах чувството, че ще го удари. Вместо това двамата просто се гледаха втренчено известно време с почти допрени чела и колене.

— Другата причина седи отвън, татко.

— Отвън? — Боунс ми хвърли бърз, почти панически поглед, но дъщеря му настояваше за неотклонното му внимание.

— Никълъс Мейсън те е излъгал. Никого не е убивал. Той и съпругата му са взели моето бебе и са го държали на сигурно място, докато преценят кой в нашето семейство заслужава доверието им. Казва се Ема. Вече е почти на десет, расте здраво момиченце, което е твоя внучка.

Видях как лицето на Боунс се сгърчи като разтопена гума. Устните му се изпънаха встрани, помръднаха, но от тях не излезе звук.

— Това е другото ти уверение, че ще изпълня моята част от сделката. Аз съм майка. И ще направя всичко по силите си, за да държа детето си колкото се може по-далече от теб.