Читать «Съкровище» онлайн - страница 9

— Ами ти?

— И на този хълм може да се даде последен отпор.

Венатор прегърна центуриона.

— Бог да те пази!

— По-добре да пази теб.

Север се обърна, бързо избра петима войници, които не бяха ранени и им заповяда да бранят Венатор по пътя към реката. После се зае да прегрупира останките от отряда си за предстоящата схватка.

Шепата легионери наобиколиха Венатор и с викове поеха стремително към реката, проправяйки си с мечове път през нестройната редица стъписани варвари. Те мушкаха и удряха като безумци сред кървавата вакханалия.

Венатор не чувстваше нищо от изтощение, но ръката му, която държеше меча, нито за миг не трепна. Той беше учен, превърнал се в палач. За него отдавна вече нямаше път назад. Беше обзет от мрачно упорство; не изпитваше никакъв страх от смъртта.

Те се сражаваха сред влудяващата горещина на огнената вихрушка. Венатор усещаше в ноздрите си миризмата от горяща човешка плът. Той откъсна още едно парче от туниката си и покри с него носа и устата си, като продължаваше да нанася удари сред пушека.

Войниците падаха един по един, защитавайки Венатор до последния си дъх. Изведнъж краката му се озоваха във водата и той се гмурна в мига, в който тя достигна над коленете му. Видя една мачтова греда, която беше паднала от някой от горящите кораби и трескаво загреба с ръце към нея, като не смееше да погледне назад.

Войниците, които бяха останали на хълма, отвръщаха на всеки удар, насочен към тях. Варварите отскачаха и крещяха предизвикателно, опитвайки се да открият слабо място в отбраната на римляните. Четири пъти многобройните им пълчища атакуваха върха и четири пъти бяха отблъсквани, но не и преди да покосят още няколко от изтощените легионери. Карето се превърна в малка групичка и тези, които бяха оцелели, се скупчиха и продължиха да се сражават рамо до рамо. Кървави купища убити и издъхващи воини покриваха върха, а кръвта им се стичаше на поточета по склона. Но римляните продължаваха да се съпротивляват.

Битката кипеше почти втори час без прекъсване, а пристъпите на варварите бяха все така ожесточени, както и в началото. Те разбраха, че победата е близо и се групираха за последна атака.

Север прекърши дръжките на стрелите, които стърчаха от тялото му и продължи да се сражава. Земята около него беше осеяна с трупове на варвари. Редом с него се сражаваха шепата останали легионери. Един по един те падаха с меч в ръка, погребани под купища камъни и рояци от стрели и копия.

Север загина последен. Краката му не го държаха, а ръката му вече не можеше да вдигне меча. Той се свлече на колене, направи безуспешен опит да се надигне, после погледна към небето и тихо промълви:

— Майко, татко, приберете ме при вас.

Сякаш в отговор на молбата му, варварите се втурнаха към него и започнаха ожесточено да го удрят с тоягите си, докато смъртта го избави от нечовешките мъки.

Във водата Венатор се беше вкопчил с всички сили в мачтовата греда и риташе с крака в отчаян опит да настигне отдалечаващия се кораб. Усилията му бяха напразни. Течението на реката и полъхът на вятъра отнасяха търговския кораб все по-далеч.