Читать «Съкровище» онлайн - страница 8

Север и неколцината оцелели легионери с бой си проправиха път към върха на скалата и внезапно спряха, забравили за кървавата сеч, която бушуваше край тях. В безмълвна почуда, те стояха вперили погледи в ужасяващата картина, който се разкри пред очите им.

Флотилията, тяхната единствена надежда за спасение, гореше край брега на реката. Във въздуха се издигаха огнени стълбове и се превръщаха в огромно кълбо дим, което се къдреше и извиваше нагоре като змия. Огнената стихия поглъщаше огромните товарни кораби, които бяха реквизирали в Египет.

Венатор си проби път през челната редица и застана до Север. Центурионът мълчеше; ризницата му беше изцапана с кръв, а туниката мокра от пот. Той безпомощно се взираше в морето от пламъци и дим, което поглъщаше платната сред водовъртеж от искри. В очите му се четеше ужасната истина за неизбежно поражение.

Бяха оставили корабите без всякаква защита, закотвени край брега. Отряд въоръжени варвари бяха сломили съпротивата на малобройната група моряци и бяха подпалили всичко, което можеше да гори. Само един малък търговски кораб, екипажът на който беше успял някак си да отблъсне нападателите, беше избягнал опожаряването. Четирима моряци се мъчеха да вдигнат платната, докато няколко техни другари налягаха с всички сили греблата, в стремежа си да намерят безопасно убежище в дълбоката вода.

Венатор усещаше в устата си вкуса на падащите сажди и горчилката от неминуемото поражение. Дори небето му се струваше червено. Обхвана го безсилна ярост. Надеждата, която възлагаше на своя грижливо изпълнен план за опазване на безценните знания на отминалите векове, умря в сърцето му.

Някой сложи ръка на рамото му и той се обърна. Лицето на Север беше добило странно изражение. По него се четеше някаква хладна насмешка.

— Винаги съм се надявал да умра — каза центурионът — пиян от хубаво вино и легнал върху хубава жена.

— Само Бог решава как ще умре човек — отвърна Венатор неопределено.

— Аз пък мисля, че всичко зависи от късмета.

— Каква загуба, каква ужасна загуба!

— Е, поне твоят товар е скрит на сигурно място — каза Север. — А онези моряци, които се измъкнаха, ще разкажат на учените в Империята за това, което направихме тук.

— Не — продума Венатор и поклати глава. — Никой няма да повярва на странните приказки на някакви неуки моряци. Съкровището ще остане загубено навеки.

— Можеш ли да плуваш?

Венатор отново погледна към Север.

— Да плувам?

— Ще ти дам петима от най-опитните си хора, за да ти проправят път до реката, ако мислиш, че можеш да стигнеш до кораба.

— Аз… не съм сигурен. — Той погледна към водата и нарастващото разстояние между кораба и брега.

— Ако трябва, използвай някоя отломка вместо сал — грубо отсече Север. — Но побързай, още няколко минути и всички ще се изправим пред боговете си.